Голям Австралийски залив
Големият Австралийски залив (на английски: Great Australian Bight) е широк открит залив, простиращ се по протежение на централната и западната част на южната брегова линия на континентална Австралия.
| Голям Австралийски залив | |
 Големият Австралийски залив, южно от Нъларбър. Снимка: НАСА | |
 | |
| Голям Австралийски залив в Общомедия |
Обхват редактиране
Международната хидрографска организация определя залива като част от югоизточния Индийския океан, със следните граници:[1]
На север. Южното крайбрежие на Австралия.
На юг. Линията, свързваща нос Хау (), Австралия с Югозападния нос, Тасмания.
На изток. Линията от нос Отуей, Австралия до остров Кинг, и оттам към нос Грим, крайната северозападна точка на Тасмания.
По-общоприетите [1] граници са от нос Пасли, Западна Австралия, до нос Карно, Южна Австралия – разстояние от около 1160 km. Доста по-общоприето наименование в Австралия за прилежащите към континента водни площи на юг, е Южен океан, а не Индийски океан. По-голямата част от залива е разположена южно от просторната равнина Наларбор, която се разпростира в два австралийски щата – Южна и Западна Австралия.
Изследвания редактиране
Големият Австралийски залив за първи път е открит от европейските изследователи през 1627 г., когато холандския мореплавател Тисен плава край приблизителните му западни граници. Брегът по-късно е прецизно картографиран от английския изследовател Матю Флиндърс през 1802 г., по време на обиколката му на австралийския континент. След това и Едуард Еър прави изследване на залива, водено от база от сушата.
Естествознание редактиране
Бреговата линия на Големия Австралийски залив е характерна със стръмните си скали (до 60 m височина); плажове, подходящи за сърф и скални платформи, подходящи за наблюдение на китове. Водите на залива, въпреки че са сравнително плитки, не изобилстват с живот. Докато повечето континентални шелфове са богати на морски живот и са подходящи риболовни зони, безплодните пустини северно от залива имат много малко валежи, и водните потоци във вътрешността на континента шзчезват под земята или се превръщат в солни езера. В резултат на това, Големият Австралийски залив получава много малко плодоносна тиня, която обогатява континенталните шелфове и всъщност е морска пустиня. Той може би е най-известен с големия брой акули, които често се срещат в крайбрежните води, както и увеличаването на броя на вид китове, които мигрират в региона.
Едно място на залива, което е специално насочено към изследването на естествената история на крайбрежието, е птичата обсерватория Еър.
Съвременни условия редактиране
От икономическа гледна точка, заливът е експлоатиран от много години, като тук се развиват риболов, китолов и индустрии, свързани с ракообразни. Предпочитаната риболовна цел е вид бодлоперка.
Селища като Кедуна и Еукла, намиращи се на крайбрежието, имат благоприятни условия за достъп до залива. Други селища по магистралата Еър, или намиращи се на платото Нъларбър, съответно нямат такава нямат възможност.
Бележки редактиране
- ↑ Limits of Oceans and Seas, 3rd edition // International Hydrographic Organization, 1953. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 7 февруари 2010.
Литература редактиране
- Edminds, Jack (1976) Panorama of Western Australia: the Great Australian Bight Perth, W.A. Periodicals Division, West Australian Newspapers. ISBN 0-909699-11-9 (ANB/PRECIS SIN 0140147)
Външни препратки редактиране
- Great Australian Bight Marine Park Архив на оригинала от 2006-08-22 в Wayback Machine.
- Great Australian Bight Marine Park – Eyre Peninsula
- Great Australian Bight Trawl Fishery Архив на оригинала от 2012-01-04 в Wayback Machine.
- Wild Down Under Great Australian Bight Архив на оригинала от 2003-09-20 в Wayback Machine.
- aerial video of the Great Australian Bight