Горна Кабда
Горна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
| Горна Кабда | |
 Изглед към селото през 2008 г. | |
  Горна Кабда  Горна Кабда | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 62 души[1] (15 март 2024 г.) 9,4 души/km² |
| Землище | 6,612 km² |
| Надм. височина | 428 m |
| Пощ. код | 7865 |
| Тел. код | 06006 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 16225 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Горна Кабда в Общомедия | |
География редактиране
Селото е полупланински тип, разположено върху рязко очертан хълмист терен с надморска височина около 500 m. Намира се на около 22 km югоизточно от град Попово, на около 20 km западно от град Търговище и 20 km северозападно от град Омуртаг.
Землището му граничи със землищата на селата Марчино, Пресиян, Коноп и Долна Кабда. Свързано е с асфалтови пътища с градовете Попово и Търговище и със селата Априлово, Конак, Марчино, Долна Кабда, и Пресиян. До град Омуртаг и селата Коноп, Моравка и Кошничари има черни пътища.
Образувано е от две махали: Горната и Долната.
Кратка историческа справка редактиране
Най-старото споменаване на селото е в османо-турски данъчен регистър от XVII век под името Капдагъ. Тогава в селото живеели 50 пълнолетни българи, плащащи задължителния за християните данък джизие. Смята се, че под това име се разбират днешните две села Горна Кабда и Долна Кабда, които тогава са били едно село. Според документ от 1874 г. населението на село Кабда Горня вече е изцяло мохамеданско и се състояло от 30 къщи. Като такова го заварва и Освобождението на България.
До 1882 г. селото носело името Кабда Горня.
Мохамеданското население на селото се изселва в Турция на две вълни — през 1901 и 1904 г., а на неговото място се заселват българи от селата Конак и Ломци — 1901 г. През 1907 г. по-голямата част от работоспособното мъжко население на селото емигрира за Америка, откъдето се опитва да прехранва семействата си. По-късно по-голямата част от гурбетчиите се завръщат обратно в селото.
През 1922 — 1923 г. в селото се заселват шопи от Кюстендилските села, но повечето идват основно от село Мазарачево. Някои от тези нови преселници се заселват и в съседните на Горна Кабда села.
През 1961 г. в селото имало около 70 къщи, от които само 3 турски.
През 1965 — 1966 г. в селото са настанени и заселени мохамедани от Кърджалийско. По-голямата част на техните наследници живеят там.
Постепенно работоспособното българско население през 60-те – 70-те г. на XX век се изселва към близките градове Попово и Търговище, търсейки поминък и препитание в новооткритие заводи и предприятия. От селото има пресели семейства и във Велико Търново и Горна Оряховица.
Селото започва да се обезлюдява и днес там са останали съвсем малко много възрастни българи, отломки от старите конашки, ломски и шопски фамилии, които са вече малцинство сред останалото мохамеданско население, макар че и при него има сериозни миграции към Кърджали и Турция.
По-големите стари местни родове на селото преди тяхното разпадане на по-малки са били: Бояджиовите, Гозмановите, Деньоолар, Калушоолте, Камбуроолте, Керчоолте, Коджамановите, Миоолуте, Мицоолу, Неделчовите (Неделчоолте – преселени от село Конак), Попкольовите (преселници от град Попово), Авджиеви (Авджувте — преселени от село Конак през 1901 г.) и др.
Днес селото се обслужва от магазините и др. на село Долна Кабда, което отстои на двадесетина минути нормален пеши ход от Горна Кабда по посока на град Попово.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 23 | 100.00 |
| Българи | 6 | 26.08 |
| Турци | 17 | 73.91 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Религии редактиране
Обществени институции редактиране
- Кметство;
- Библиотека (намира се в сградата на кметството);
- Читалището на селото е недействащо;
Във вече далечното минало селото е разполагало със свое собствено училище, в което децата са получавали основното си образование. Обикновено след това са продължавали да учат в съседното Пресиян. Сега сградата на кабденското училище е частна собственост. Църковен храм селото не успява да си построи. Християните се черкували в близкото село Александрово.
Културни и природни забележителности редактиране
- Ранновизантийската крепост, намираща се на около 2 km югозападно от селото, изградена върху един от веригата хълмове, част от Преславската планина. Макар крепостта да се пада понастоящем в землището на село Долна Кабда, почти на границата със село Марчино и жителите на село Горна Кабда я смятат за своя забележителност.
- Селото е разполагало с туристическа хижа и стара (възстановена) воденица, намиращи се на север от него по посока на реката и на самата река. Днес тези обекти, изоставени и неподдържани от десетилетия са негодни за посещение.
Личности редактиране
- Теню Христов Авджиев (1876-1913) – загинал в Балканската война като артилерист;
- Петър Иванов Неделчев – Кабдалията (1907-1944) – командир на Омуртагския партизански отряд.
Литература редактиране
Селото не разполага със своя писана история.
Галерия редактиране
-
Сградата на кметството през 2008 г. -
Сградата на читалището през 2008 г. -
Сградата на закритото училище през 2008 г.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Горна Кабда, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 29 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 ноември 2018. (на английски)
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно село Горна Кабда
