Горно Кобиле
Горно Кобиле е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
| Горно Кобиле | |
  Горно Кобиле  Горно Кобиле | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 души[1] (15 март 2024 г.) 1,16 души/km² |
| Землище | 2,59 km² |
| Надм. височина | 903 m |
| Пощ. код | 2556 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 16804 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011) |
География редактиране
Село Горно Кобиле (диалектно произношение Кобилье) се намира в планински район, северозападно от град Кюстендил, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина по поречието на Кобилска река.
Селото е образувано от 5 махали: Дойчиновци, Чавдарци, Паршанова, Матеинци и Станци.
Население редактиране
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984[3] | 2008 |
| Население | 100 | 156 | 123 | 106 | 89 | 58 | 37 | 21 | 15 | 9 |
История редактиране
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище и следите от рудодобив свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Горно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Горна Кобила като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 20 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горне Кобиле към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Кобила и 2 данъкоплатци.
В края на XIX век селото има 1426 декара землище, от които 639 дка гори, 141 дка ниви, 73 дка естествени ливади и се отглеждат 516 овце, 105 кози и 10 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
През 1930 г. е построено училище.
През 1956 г. е учредено ТКЗС, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1962) и водоснабдено (1976).
През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.
Религии редактиране
Село Горно Кобиле принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Културни и природни забележителности редактиране
- Оброк. Намира се на 650 м. западно от гробищата, в местността „Градините“, до вековен изсъхнал орех с диаметър на дънера 1,5 м.
Литература редактиране
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.472-475;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.764-765;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.19-20;
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 140.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 140 – за периода 1880-1984 г.