Уикипедия

Горно Шел

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Горно село. За селото в Северна Македония вижте Горно село (община Долнени).

Горно Шел или понякога книжовно Горно село (на гръцки: Άνω Βέρμιο, Ано Вермио, катаревуса: Άνω Βέρμιον, Ано Вермион, до 1926 година Άνω Σέλι, Ано Сели,[1] на арумънски: Selia de Sus, Селия де Сус) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. В селото е разположен ски центърът Шел (Сели).

Горно Шел
Άνω Σέλι
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Гърция
40.5875° с. ш. 21.9344° и. д.
Горно Шел
Централна Македония
40.5875° с. ш. 21.9344° и. д.
Горно Шел
Берско
40.5875° с. ш. 21.9344° и. д.
Горно Шел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областКаракамен
Население18 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено високо в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 20 km югозападно от демовия център Негуш (Науса) и на 24 km северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски центърът Шел (Сели).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Българското Горно село заедно със съседното Долно село (Долно Шел) е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година. Населението бяга в Източна Македония.[2] По-късно селото е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[3][2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Селя като фаршеротско влашко село с 200 фамилии. Според него „Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[5]“[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Шел (Друго Селя) живеят 1200 власи християни.[6] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Друго Селя) има 1200 власи.[7] В 1906 година според Патриаршеската статистика в селото има 100 патриаршистки семейства власи.[8]

В 1910 година в Горно Шел (Άνω Σέλι) има 1100 жители патриаршисти.[9]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език влашки и религия християнска.[10]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Горно Шел остава в Гърция. Данните от гръцките преброявания показват големи вариации, тъй като част от тях са правени през зимата, когато власите зимуват в полето. Така например преброяването от 1913 година показва 1430 жители, а това от 19 декември 1920 година - 15. През 20-те години населението започва да мигрира към градските центрове.[2]

В 1926 година името на селото е сменено на Ано Вермион, но Ано Сели продължава да е по-често използваната форма, включително в официални документи.[11]

На 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с кайлярското Кърмища, от другата страна на билото на Каракамен.[2]

След Втората световна война на землището на селото и на това на Долно Шел е създаден ски центърът Шел (Сели).[2]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1430[2] 15[2] 83[2] 411[2] 81 43

Личности редактиране

Родени в Горно Шел
  •     Йоанис Димитриу Гюлекас (Ιωάννης Γκιουλέκας του Δημητρίου, 1887 - ?), гръцки андартски деец, четник, роден в Горно или Долно Шел[13][14]
  •     Константин Папаначе (1904 – 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел
  •     Стерие Чюмети (1870 – 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
Други
  •     Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[15]

Литература редактиране

  • Παπαδόπουλος, Ν., "Τοπωνύμια Σελίου Βέροιας", Μακεδονικά 13, Θεσσαλονίκη 1973.

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Το Χωριό Σέλι, архив на оригинала от 3 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081003004122/http://www.veria-online.gr/tourismos/seli.htm, посетен на 28 октомври 2008 
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  5. ↑ а б Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  8. ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  13. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 31. (на гръцки)
  14. ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  15. ↑ Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947), архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304095335/http://hellas.teipir.gr/Thesis/Veroia/Greek/Monuments/Protomes/koukoutegos.htm, посетен на 2 юни 2009 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горно_Шел&oldid=11958410“.