Градошорци
| Градошорци Градошорци | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ | |
  Градошорци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Василево |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 217 m |
| Население | 1744 души (2002) |
| Пощенски код | 2411 |
| МПС код | SR |
| Градошорци в Общомедия | |
Градошорци (на македонска литературна норма: Градошорци) е село в община Василево на Северна Македония.
География редактиране
Селото е разположено в Струмишкото поле, северно от Струмица.
История редактиране
Йордан Заимов смята, че името Градошорци е с румънска наставка за множествено число -ор.[1]
През XIX век Градошорци е смесено българо-турско село. В църквата Свети Никола има икони на струмишкия зограф Григорий Пецанов от 1879 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грандушорци (Grandouchortzi) е посочено като село с 38 домакинства, като жителите му са 123 българи и 21 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градошор е населявано от 400 жители, от които 300 българи християни и 100 турци.[4]
В началото на XX век цялото християнско население на Градошорци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градоморци има 160 българи екзархисти и 12 цигани. В селото функционира българско училище.[5] Към 1908 година на река Струмица при Градошорци има фабрика за брашно.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1744 жители.[7]
.jpg)
| Националност | Всичко |
| македонци | 1041 |
| албанци | 0 |
| турци | 683 |
| роми | 5 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 15 |
Личности редактиране
- Родени в Градошорци
Никола Витанов Пицанов (около 1880 – след 1942), участва в Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913) като доброволец в 2-ра рота на 8-а костурска дружина на МОО и в Първата световна война в 6-а рота на 6-и македонски полк, 11-а македонска дивизия на Българската армия, изгубва слуха си в битката при Криволак[8]- Никола Христов – Градошорски (о. 1874 – след 1942), български екзархийски учител в Градошорци (1894 – 1896 и 1898 – 1902), македоно-одрински опълченец (1912 – 1913), нестроева рота на 5-а одринска дружина, отличен с орден „За храброст“ IV степен и награден с два медала[9]
Бележки редактиране
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Материяли за изучване географията на Македония. ΙΙ. Струмишка каза. София, Печатница „Воененъ Журналъ“, 1908. с. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 202.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 200.