Грамос
Тази статия е за планината. За едноименното село в същата планина вижте Грамоща. За бившето село вижте Грамос (Костурско).
Грамос или понякога Грамош,[1] Грамуща или Грамоща (произношение в местния говор Грамушча, на гръцки: Γράμος или Γράμμος, рядко Γράμμοστα, Грамоста, на албански: Gramoz или Mali i Gramozit; на арумънски: Gramosta) е гранична планина между Гърция и Албания.[2]
| Грамос Γράμμος | |
 Грамос от село Молиста | |
  Местоположение на картата на Янинско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Албания Гърция |
| Част от | Пинд |
| Най-висок връх | Чукарец |
| Надм. височина | 2521 m |
| Грамос в Общомедия | |
Орография редактиране
Грамос формира най-северния дял от планинската верига на Пинд на гръцка територия. Най-високият връх на Грамос е Чукарец 2521 m. Състои се от две планински била, които се събират под прав ъгъл. Първото било маркира гръцко-албанската граница (пирамиди № 67-69 и 1-9). Другото било разделя областните единици Янина и Костур и има източна посока. Маркирано е от върховете Скирци (2444 m), Гесос (2163 m) – Епано Арена (2196 m), Като Арена (2073 m). На връх Гесос е поставен паметник в чест на загиналите правителствени войници през 1949 година в битката на Грамос. На север се отделя от планините Корбец (Трикларио) и Гълъмбица (Алевица) от река Бистрица (наричана в областта Белица, на гръцки Алиакмонас), която извира от Грамос. На изток е отделена от планината Горуша (Войо) със седловината Профитис Илияс (1360 m) и река Сарандапорос, приток на Вьоса (Аоос). На юг река Сарандапорос го разделя от Смолика – втората по височина планина в Гърция. На югозапад Варчобанската седловина между Асимохори (Лискаци) от гръцка страна - Аръз от албанска и река Горгопотамос, приток на Сарандапорос, го отделят от планинския комплекс Каменик, който понякога е смятан за част от Грамос.[2]
Между изброените била се формират три забележителни долини, в които са разположени малки селища. Това са долините на Грамоща в Костурско и тези на Аетомилица (Денско) и Пликати в Янинско. Водите от първата долина се оттичат към Бистрица, като нейна изворна област, а водите на другите долини се оттичат към Сарандапорос.[3]
Скалите на Грамос са флиш, варовик и доломит.[2]
Изкачването на Чукарец може да стане от Пликати (1240 m) за около 4 часа, от Аетомилица (Денско, 1440 m) и Грамоща (Грамос, 1400 m) за 5 часа.[4]
Близо до границата с Албания е разположено най-високото и с най-голяма площ алпийско езеро в Гърция Гиздово на 2350 m. Двете Муцалски езера са разположени в района на Епано Арена сред букови гори, на около 1700 m и са достъпни с автомобил.[4]
Алпийските ливади с високи борови и елови дървета, с раззеленени букови гори през летния период и червеникав цвят на листата през есента, със своите зелени ливади, се използват за пасища от големи стада овце. В планинските части на Грамос има богат животински свят, с много птици и растителност, тук са описани около 20 вида бозайници, между които кафявата мечка, дивата коза, лисицата, вълка, дивата свиня, сърната и други. Измежду птиците се срещат скален орел, сокол, яребицата и други. Тук са описани 486 вида растения.[3] Грамос с богатите си гори от бук, дъб и черен бор, е част от мрежата Натура 2000 (1320002) и е обявена за орнитологично важно място (049). Част от горския му комплекс, в местността Барунка, Костурско с площ от 1300 дка, е обявена за защитен природен паметник.[2]
До 1912 година Грамос оформя българската югозападна етническа граница – селата в планината са влашки, а в североизточното ѝ подножие – български. На 24 – 29 август 1949 година в планината се провежда решителната Битка на Грамос, която с разгрома на Демократичната армия на Гърция слага край на Гражданската война.
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Чукарец | Τσιουκαρέτσικ, Γράμμος, Maja e Çukapecit | 2521 m[2] | Гърция Албания пирамида № 6
|
| Агия Триада | Αγία Τριάδα | 1010 m[2] | Гърция
|
| Антропаку | Ανθρωπάκου | 1325 m[2] | Гърция ЮЗ над Тухол (Певкос)
|
| Арена | Αρένα | 2054 m[2] | Гърция
|
| Вари боб | Βαριμπόμπ | 2461 m[2] | Гърция Албания пирамида № 5
|
| Гесос | Γκέσος | 2163 m[2] | Гърция З над Аетомилица (Денско)
|
| Гьончит | Γκιοντζίτι | 1909 m[2] | Гърция Албания, ЮИ над Гьонч и СЗ от Хионадес
|
| Епано Арена | Επάνω Αρένα | 2196 m[2] | Гърция СЗ над Висанско (Певкофито), И над Аетомилица (Денско)
|
| Гаци | Καβαλλάρης, Γκάσι | 1304 m[2] | Гърция Ю над Яновени (Янохори), З над Омотско (Ливадотопи)
|
| Камбицио | Καμπίτσιο | 2085 m[2] | Гърция С над Ликорахи (Лупсико)
|
| Карагьоз | Καραγκιόζη, Καραγκιόζ | 1455 m[2] | Гърция З над Мирославци (Мировлитис)
|
| Горица | Καρίτσα, Γκουρίτσα | 1790 m[2] | Гърция СЗ над Мирославци (Мировлитис)
|
| Като Арена | Κάτω Αρένα, Κάτω Αρίνα | 2073 m[2] | Гърция З над Слатина (Хриси), И над Ликорахи (Лупсико)
|
| Капсалия | Καψάλια | 1272 m[2] | Гърция Ю над Омотско (Ливадотопи), С над Тухол (Певкос)
|
| Кяфа | Κιάφα | 2395 m[2] | Гърция С над Аетомилица (Денско)
|
| Козакас | Κόζακας | 1688 m[2] | Гърция Ю над Линотопи
|
| Цаг Караули | Κορυφή Γούλιου, Τσαγκ Καραούλι | 1625 m[2] | Гърция ЮИ над Линотопи
|
| Цумия | Κορυφή Κανελλοπούλου, Τσιούμια, Τσούμια | 2174 m[2] | Гърция СИ над Аетомилица (Денско)
|
| Цаг Караули | Κορυφή Μπαρίκου, Καραούλι Τσάγκου, Τσαγκ Καραούλι | 1632 m[2] | Гърция ЮИ от Линотопи
|
| Губел | Κορυφή Μπουλογιάννη, Γκούμπελ | 2254 m[2] | Гърция, близо до границата, З от Въртеник
|
| Курия | Κουριά | 1500 m[2] | Гърция С над Фуша (Фусия), ЮЗ над Слимница (Трилофос)
|
| Орла | Κώνος, Όρλα | 1561 m[2] | Гърция СИ над Хионадес, СЗ над Горгопотамос
|
| Лецити | Λεσίλι, Λετσίτι | 1913 m[2] | Гърция
|
| Левка | Λεύκα | 1742 m[2] | Гърция Ю от Грамоща (Грамос)
|
| Левкади | Λευκάδι | 1261 m[2] | Гърция ЮЗ над Тухол (Певкос)
|
| Льоку | Λιούκου, Λιόκου | 1942 m[2] | Гърция СИ от Горгопотамос, ЮИ от Пликати
|
| Бадра | Μαύρα, Μπάντρα | 1826 m[2] | Гърция Гърция Албания пирамида № 8, С над Хионадес, И над Гьонч
|
| Маври Петра, Меси | Μαύρη Πέτρα | 2431 m[2] | Гърция Албания пирамида № 1, ЮЗ от Чукарец
|
| Маври Петра | Μαύρη Πέτρα | 2217 m[2] | Гърция С над Аетомилица (Денско)
|
| Раздол | Μαύρη Πέτρα, Ροσντόλ | 2179 m[2] | Гърция Албания, СЗ от Пликати
|
| Мегали Рахи | Μεγάλη Ράχη | 1120 m[2] | Гърция С над Теотокос (Фитоко)
|
| Мегали Рахи | Μεγάλη Ράχη | 1070 m[2] | Гърция
|
| Муцели | Μουτσέλη | 2334 m[2] | Гърция
|
| Бадрош | Μπανταρός, Μπαταρός | 2036 m[2] | Гърция Албания пирамида № 1
|
| Тамбури | Οχυρό, Ταμπούρι | 1600 m[2] | Гърция С над Плая (Зерма), ЮИ над Ликорахи (Лупсико)
|
| Тамбури | Οχυρό, Ταμπούρι | 1372 m[2] | Гърция СЗ над Тухол (Певкос), ЮЗ над Омотско (Ливадотопи)
|
| Вангурнос | Παλιό Αχούρι, Βάγγουρνος, Βόγγουργο | 1264 m[2] | Гърция СP над Плая (Зерма), Ю над Ликорахи (Лупсико)
|
| Папули | Παππούλη, Παπούλη | 1603 m[2] | Гърция
|
| Патома | Πάτωμα | 1230 m[2] | Гърция ЮЗ над Ликорахи (Лупсико)
|
| Скирци | Περήφανο, Σκίρτση, Σκίρτσι, Σκέρτσα | 2444 m[2] | Гърция ЮИ от Чукарец, СЗ над Аетомилица (Денско)
|
| Петра | Πέτρα | 1617 m[2] | Гърция Ю над Фуша (Фусия)
|
| Мегали Петра | Πέτρα Μεγάλη, Μεγάλη Πέτρα | 1842 m[2] | Гърция И от Грамоща (Грамос)
|
| Мука | Πέτρα Μούκα, Μούκα | 1940 m - 1841 m[2] | Гърция С над Ликорахи (Лупсико), ЮИ над Аетомилица (Денско)
|
| Петра Тумба, Тумба | Πέτρα Τούμπα | 1875 m[2] | Гърция СЗ над Висанско (Певкофито)
|
| Бухеци | Πετροβούνι, Μπουχέτσι | 1700 m[4] | Гърция СИ над Плая (Зерма)
|
| Поле | Πόλες, Πόλε | 1314 m[4] | Гърция И над Фуша (Фусия), ЮИ над Слимница (Трилофос)
|
| Прясопос | Πριάσοπος | 1345 m[4] | Гърция С над Плая (Зерма)
|
| Профитис Илияс Оксияс | Προφήτης Ηλίας Οξυάς | 1518 m[4] | Гърция С над Оксия (Селци)
|
| Сакули | Σακκούλι | 2414 m[4] | Гърция Албания пирамида № 4
|
| Сгура, Огуро | Σγούρο, Ντουρμπάλα, Σγκούρα | 1593 m[4] | Гърция СЗ над Мирославци (Мировлитис)
|
| Скала | Σκάλα | 1849 m[4] | Гърция И от Грамоща (Грамос)
|
| Караулия | Σκοπιά, Καραούλια | 1285 m[4] | Гърция
|
| Суфликас | Σούφλικας | 2149 m[4] | Гърция З от Мирославци (Мировлитис)
|
| Спано | Σπανό | 1900 m[4] | Гърция СЗ над Мирославци (Мировлитис), ЮИ над Грамоща (Грамос)
|
| Оторице | Στάνες, Οτορίτσε | 1385 m[4] | Гърция Ю над Яновени (Янохори)
|
| Ставрос | Σταυρός | 2031 m - 1919 m[4] | Гърция З над Аетомилица (Денско)
|
| Царно | Τσάρνο | 1688 m[4] | Гърция СИ над Линотопи
|
| Ипсома Платани | Ύψωμα Πλατάνι | 1620 m[4] | Гърция
|
| Факу | Φακού | 2041 m[4] | Гърция
|
| Фармаки | Φαρμάκι, Φαρμάκη | 2142 m[4] | Гърция Ю от Грамоща (Грамос)
|
| Фламбуро | Φλάμπουρο | 1885 m[4] | Гърция С от Грамоща (Грамос)
|
| Варчобан | Ψήλωμα, Βαρτσομπάνη | 1623 m[4] | Гърция Албания пирамида № 9
|
| Псориака | Ψωριάρικα | 1443 m[4] | Гърция Ю над Пилкати (Монопило), ЮЗ над Яновени (Янохори)
|
| Агиос Атанасиос | Άγιος Αθανάσιος | 890 m[4] | Гърция
|
| Алония | Αλώνια | 740 m[4] | Гърция
|
| Улца | Πόρος[5] | 1202 m | Гърция Ю над Слимница (Трилофос)[6]
|
| Скорвоти | 1805 m | Албания
| |
| Бутка | 1771 m | Албания И над Бутка
| |
| Агиос Фануриос | Άγιος Φανούριος | Гърция Албания пирамида № 7
| |
| Арза | 1809 m[4] | Гърция Албания СИ от Арза, З от Хионадес
|
Външни препратки редактиране
- Галерия със снимки на Грамос Архив на оригинала от 2012-01-31 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 293. (на гръцки)
- ↑ а б Γράμμος // Πληκάτι Ιωαννίνων. Посетен на 2 февруари 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 294. (на гръцки)
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.