Графството Ханау (на немски: Grafschaft Hanau) е територия на Свещената Римска империя и на стария Дойче райх. Създава се през 1429 г. от Господството Ханау. Дълго време от 1458 г. то е разделено на графствата Ханау-Мюнценберг и Ханау-Лихтенберг. След измирането на графовете на Ханау частта Ханау-Мюнценберг отива към Ландграфство Хесен-Касел, а Ханау-Лихтенберг на Ландграфство Хесен-Дармщат. Столици са Виндекен и Ханау.

Графство Ханау
1429 – 1736
      
Герб
Герб
Карта на Графството Ханау от Фридрих Цолман, 1728 г.
Карта на Графството Ханау от Фридрих Цолман, 1728 г.
Столица

История редактиране

 
Герб на графовете на Ханау

Император Сигизмунд Люксембургски през 1429 г. издига Райнхард II от Ханау (1369 – 1451) на имперски граф. Той е вторият син на Улрих IV († 1380), господрят на господство Ханау. Господството Ханау става Графството Ханау. Първият му син Райнхард III умира през 1452 г. Вторият му син Филип I Стари (1417 – 1480) се жени през 1458 г. за Анна фон Лихтенберг (1442 – 1474), наследничка на господство Лихтенберг. Така се създава графството и линията Ханау-Лихтенберг. Филип I Млади (1449 – 1500), син на Райнхард III, носи за отличаване титлата фон Ханау-Мюнценберг. Едва през 17 век двете територии се сливат отново в едно Графство Ханау.

Последният граф на Ханау Йохан Райнхард III умира без мъжки наследник през 1736 г. Според наследствен договор от 1643 г. територията Ханау-Мюнценберг отива на Хесен-Касел. Единствена му дъщеря и наследничка Шарлота фон Ханау-Лихтенберг (1700 – 1726) се омъжва на 5 април 1717 г. за ландграф Лудвиг VIII фон Хесен-Дармщат (1691 – 1768) и територията Ханау-Лихтенберг отива на Хесен-Дармщат. Вилхелм IX наследява графство Ханау от дядо му Вилхелм VIII през 1760 г., от 1785 г. e управляващ ландграф на Хесен-Касел и от 1803 г. като Вилхелм I курфюрст.

Източници редактиране

  • Reinhard Dietrich, Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Die Stellung der Herren und Grafen in Hanau-Münzenberg aufgrund der archivalischen Quellen (= Hanauer Geschichtsblätter 34). Selbstverlag des Hanauer Geschichtsvereins, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5.
  • Peter Gbiorczyk: Die Entwicklung des Landschulwesens in der Grafschaft Hanau von der Reformation bis 1736. Die Ämter Büchertal und Windecken. 2 Bände. Shaker Verlag, Aachen 2011, ISBN 978-3-8440-0331-4.
  • Ernst J. Zimmermann: Hanau, Stadt und Land. Kulturgeschichte und Chronik einer fränkisch-wetterauischen Stadt und ehemaligen Grafschaft. Mit besonderer Berücksichtigung der älteren Zeit. Vermehrte Ausgabe. Selbstverlag, Hanau 1919 (Unveränderter Nachdruck. Peters, Hanau 1978, ISBN 3-87627-243-2).