Григор Татеваци
Григо́р Татеваци́ (на арменски: Գրիգոր Տաթեւացի; около 1346, крепост Тмок – 25 или 27 декември 1409 г., Татевски манастир) е арменски философ,[1][2] богослов и педагог, ректор на Татевския университет. Заедно с учителя си Ованес Воротнеци, е главния представител на татевската школа на арменската философия.
| Григор Татеваци Գրիգոր Տաթեւացի | |
| арменски философ | |
 Григор Татеваци, ръкопис от 1449 г. | |
| Роден |
1346 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1409 г.
|
| Религия | Арменска апостолическа църква |
| Философия | |
| Регион | Арменска философия |
| Епоха | Средновековие |
| Интереси | Етика, естетика, образование |
| Семейство | |
| Уебсайт | grigortatevatsi.am |
| Григор Татеваци в Общомедия | |
Биография редактиране
Григор Татеваци е роден през 1346 г. в историческата област на Армения Гугарк. Баща му е занаятчия от Саргис, майка му е родена в село Парпи. Семейството е избягало от провинция Арчеш заради мюсюлманските нападения. Малко след раждането на Григор, семейството се премества в Сюник. На 14-годишна възраст детето е изпратено в Татев, в манастирското училище, където негов учител става философа Ованес Воротнеци, който го възпитава и учи в продължение на двадесет години, както и го подстригва в монашество. В Йерусалим, пак от Воротнеци, Григор е ръкоположен във вардапет (архимандрит), а след това, на четиридесетгодишна възраст, получава протоархимандритски сан. След смъртта на Воротнеци наставник и по негова воля, Татеваци го замества в дейността му. Останалата част от живота си (от 1390 г.) прекарва основно в Татевския манастир, до смъртта си през 1409 година. Мюсюлманските нападения принуждават Татеваци през 1402 г. да се премести в манастира Мецоп. Арменската църква по това време е в състояние на борба с арменците, приели върховенството на Рим. В тази борба участва и Татеваци, противник на униатството с католическата църква. Именно той призовава събора, който премахва отлъчването на арменските католици.
Григор Татеваци изиграва решаваща роля за завръщането на Светия престол на Арменската апостолска църква в Ечмиадзинската катедрала. Духовенството, което остава единствената общонационална структура, няма ясна позиция относно определянето на новото седалище на католикоса след падането на арменската държава в Киликия през 1375 година. Повечето настояват да се избере източното средиземноморско крайбрежие, макар че от времето на кръстоносните походи там традиционно силни са позициите на католическата църква. Татеваци настоява за завръщането в Ечмиадзин, въпреки тежките условия на мюсюлманско потисничество. Самият той не доживява да види историческия ден на завръщането, но през 1441 г. учениците му изпълняват неговия завет.
Григор Татеваци е последният деец, причислен от арменската църква към светците. Денят на честването на великите духовници-богослови – свети католикос Ованес Однеци и светите учители Ованес Воротнеци и Григор Татеваци са чествани от Арменската апостолическа църква в съботата на третата седмица на Велики пости.
Философски възгледи редактиране
Философското и богословското наследство на Григор Татеваци е огромно. Основните му творби разкриват забележимото влияние на философията на Давид Анахт. Значително място в творбите на Григор Татевци заема въпросът за връзката между Бог и природа. Той интерпретира акта на божественото творение на природата в духа на Аристотел като превръщането на възможността за нещата в реалност. Материалният свят е в постоянна промяна, която е гаранция за нейната вечност. Татеваци призовава към опознаване на света, придобиване на конкретни знания и изхождайки от собствения си опит, смята пътя от общата теория към конкретните факти за безполезен. Привърженик на независимостта на сферите на знанието и вярата, той обяснява, че човек трябва да получи образование, след това обучение, а след това да пристъпи към познание. Съчиненията му обхващат и въпросите на държавата и правото.
Трудове редактиране
Татеваци оставя голямо литературно наследство.[3] Той е автор на много богословски и философски произведения, сред които най-важните са[3]:
- „Книга с въпроси“[4]
- „Коментари към „Въведение“ на Порфирий“
- „Зимен том“
- „Летен том“
Гробница редактиране
Св. Григор Татевци е погребан в Татевския манастир, на южната стена на църквата Сурб Погос-Петрос.[5] През 1787 г. над гроба му е издигнато скромно по размер, но богато инкрустирано с орнаменти съоръжение – мартирий със сводест таван и купол. Входът към гробницата на Григор Татеваци се намира вдясно от апсидата на храма.
Литература редактиране
Източници редактиране
- ↑ История человечества. VII—XVI века. Под ред. М.А. Аль-Бахит, Л. Базен, С.М. Сиссоко. UNESCO. 2003. Т. IV. стр. 260
- ↑ Философская Энциклопедия. В 5-х т. Под редакцией Ф. В. Константинова. 1960 – 1970 г.
- ↑ а б Григор Татеваци
- ↑ Michael E. Stone. Adam and Eve in the Armenian Traditions, Fifth through Seventeenth Centuries. Society of Biblical Lit. 2013. стр. 688. Част: Early Judaism and its literature, 38
- ↑ Житие и память блаженного св. Григора Татеваци, ученика великого вартапеда Армянского св. Ованеса Воротнеци
Външни препратки редактиране
- ((ru)) Житие и память блаженного св. Григора Татеваци Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Григор Татеваци“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |