Гърбино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Гърбино
Общи данни
Население7 души[1] (15 март 2024 г.)
0,449 души/km²
Землище15,796 km²
Надм. височина856 m
Пощ. код2550
Тел. код08545
МПС кодКН
ЕКАТТЕ18318
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

География редактиране

Село Гърбино се намира в планински район, в западните склонове на планината Риша, североизточно от гр. Кюстендил, на около 300 метра над река Струма, от лявата страна на Земенския пролом.

Селото е съставено от махали: Дупничанска, Великовска, Кьосачка, Сирачка, Думишларска, Мускова, Азната, Златов дол, Кащища, Коритища, Лева Магура.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1878-1958), Община Драговищица (1958-1959), Община Ръждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 217 324 393 443 489 471 353 155 75 62 2

История редактиране

Село Гърбино е старо средновековно селище. В турски регистър от 1576 г. е записано селище Гърбине.

През 1866 г. селото има 20 домакинства и 146 жители.

В края на XIX век селото има 7797 декара землище, от които 5884 дка гори, 1592 дка ниви, 134 дка естествени ливади и 187 дка лозя и се отглеждат 1092 кози, 784 овце, 134 говеда и 56 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобив.

През 1923 г. е открито училище, през 1934 е създадено и читалище. Учредена е потребителна кооперация (1937) с кооперативна мандра.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Девети септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК — с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1948).

Религии редактиране

Село Гърбино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности редактиране

  • Останки от средновековни крепостни сгради – т.нар. „Кулите“ от XIV-XV век – на левия бряг на струма, на височината над тунела на жп линията Кюстендил – София.
  • Чешма-паметник на загиналите през войните (1912-18).
  • Пещера на Св. Иван Рилски – В местността „Светата вода“, на 5 км северно от селото, на около един час път, се намира голяма скала с пещера, в която според преданията е живял св. Иван Рилски. В пещерата има изворна вода. През август, в деня, посветен от православната църква на Рилския светец, до пещерата се правят поклоннически туристически походи.
  • Скакавишки водопад – над десния бряг на река Струма срещу с. Гърбино.

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 160.