Гюргево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.
Гюргево (на румънски: Giurgiu, Джурджу, на турски: Yerköy или Yergöğü, Йеркьой или Йергьою) е град и административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния. Разположен е на левия бряг на река Дунав, на границата с България.
| Гюргево Giurgiu | |
| — град — | |
 | |
 Часовниковата кула в Гюргево | |
  Гюргево | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Гюргево |
| Площ | 46,94 km² |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 68 923 души (2007) |
| Пощенски код | 080301 |
| Телефонен код | 02 46 |
| Официален сайт | www.primariagiurgiu.ro |
| Гюргево в Общомедия | |
Срещу Гюргево на река Дунав се намира град Русе. Двата града са свързани с Дунав мост.
Пред града има три малки острова, а един по-голям заслонява пристанището. На север от Гюргево е железопътната линия, свързваща го със столицата Букурещ. Това е първата жп линия в Румъния, изградена през 1869 година.
История редактиране
Градът се е казвал Гюргево, някои пътешественици споменават Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).
Смята се, че през 14 век градът е важно пристанище на река Дунав, посещавано от генуезки търговци, които го наричали на името на патрона на Генуа „Свети Георги“ (San Giorgio). За първи път се споменава писмено в Codex Latinus Parisinus, през 1395 г., когато е бил под владичеството на Мирча Стария (Mircea cel Bătrân).
Градът е завладян от Османската империя през 1420 г. и чрез него е контролирала трафика по Дунав. Като укрепен град, Гюргево често е споменаван при битките за контрол на долното течение на Дунав.
Въпреки че е на левия бряг на реката, Гюргево до Одринския мирен договор (1829) не споделя историята на Влашко, а на Османска България. В битка при Гюргево се решава съдбата на Влахия. Независимо от победата, през 1597 г. османците си връщат владението над града, заради контрола върху корабоплаването по Дунава.
На 6 септември 1891 г. (стар стил) в Гюргево е открит международен студентски конгрес.[1]
Гюргево в българската история редактиране
- Българският национален герой, поет и революционер Христо Ботев се качва от пристанището в Гюргево с част от четата си на кораба „Радецки“ на 16 май 1876 г.
- В Гюргево, през есента на 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет.
- На 13 октомври 1875 в Гюргево се провежда събранието на БРЦК, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Българи редактиране
В периода 1910 – 1920 г. в града живеят около 1000 българи, най-вече в махала „Биволар“. Отначало в града са живеели местни българи-тукани. След това се заселват и българи-биволари, чиито потомци живеят в днешният квартал „Рамадан“ (в северозападната част на Гюргево).[2]
Спорт редактиране
Представителният футболен отбор на града носи името „Дунаря“.
Побратимени градове редактиране
Личности редактиране
Васил Златаров (1869 – 1932) – полковник, пионер на въздухоплаването в България- Веселин Трайков (1921 – 2011) – изтъкнат български историк, професор
- Константин Цанков (1864 – 1885) – български офицер, поручик
- Параскев Стоянов (1871 – 1940) – изтъкнат български медик, професор
Източници редактиране
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3
- ↑ „За българите във Влахия – Гюргево, Дъмбовица, Кълъраш“ // bulgarnation.com. Посетен на 10 август 2022. (на български)
- ↑ Побратимени градове на страницата на община Русе
