Давид Арианит (на средногръцки: Δαυίδ Ἀρ[ε]ιανίτης) е византийски патриций и стратег от времето на император Василий II Българоубиец. Давид Арианит взема активно участие в последните походи на император Василий II, сложили край на Първото българско царство.

Давид Арианит
Δαυίδ Ἀρ[ε]ιανίτης
византийски военачалник
Роден
Починал

Около 1000/1002 година Давид Арианит е назначен за дука (управител) на Солун на мястото на магистър Никифор Уран, който бил назначен за архонт на Антиохия.[1] По-късно на мястото на Давид Арианит императорът назначава Теофилакт Вотаниат.[2] През 1015 година начело на един военен отряд Давид Арианит опустошава околностите на Струмица и завладява крепостите (фруриони) Мациковон и Термица.[3] През 1017 година той командва един от отрядите, опустошили Пелагонийското поле[4]. След като влиза в Скопие през 1018 г., император Василий II назначава Давид Арианит за „стратег автократор“ (пълновластен стратег[5]) на града и катепан на България.[6]

Бележки редактиране

  1. ГИБИ VI 1965, с. 282, Скилица-Кедрин, Кратка история.
  2. ГИБИ VI 1965, с. 285, Скилица-Кедрин, Кратка история, но тук името му Давид е неправилно слято с това на Несторица (виж: Павлов 2018, бележка no. 5 към V)
  3. ГИБИ VI 1965, с. 285, Скилица-Кедрин, Кратка история; Златарски 1971, с. 717; Микулчиќ 1996, с. 314.
  4. ГИБИ VI 1965, с. 285, Скилица-Кедрин, Кратка история; Златарски 1971, с. 726.
  5. ГИБИ VI 1965, с. 291, Скилица-Кедрин, Кратка история.
  6. Златарски 1971, с. 736; Павлов 2018, II. Иван Владислав, Пресиан II и съпротивата срещу Византия (август 1015–есента на 1018 г.).

Цитирана литература редактиране

Никифор Уран дук на Солун
(999/1000 – около 1014)
Теофилакт Вотаниат