Давид Бронщайн
Давид Йонович Бронщайн (Дави́д Ио́нович Бронште́йн) е съветски (последователно украински, руски, беларуски) шахматист, гросмайстор (1950) и съдия по шахматна композиция. Финалист е в мач за шахматната корона и световен вицешампион (1951).
| Давид Бронщайн | |
| Давид Бронштейн | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  СССР,  Украйна, Русия |
| Роден | 19 февруари 1924 г.
|
| Починал | 5 декември 2006 г. (на 82 г.)
|
| Звание | гросмайстор (1950) |
| Най-високо ЕЛО | 2590 |
| Място в света | 29-о за всички времена |
| Давид Бронщайн в Общомедия | |
Двукратен шампион на СССР – 1948 (разделя първо място с Александър Котов) и 1949 (разделя първо място с Василий Смислов). Шесткратен шампион на Москва (1946, 1953, 1957, 1961, 1968 (с Тигран Петросян), 1982 (с Нухим Рашковски). Победител в междузоналните турнири в Салтшьобаден (1948) и Гьотеборг (1955). По оценка на експертите, Бронщайн е един от най-великите и оригинални шахматни играчи на всички времена. По мнение на Виктор Корчной, именно Бронщайн най-дълбоко от всички свои съвременници разбира шахмата.[1]
Биография редактиране
Давид Бронщайн е роден на (19 февруари 1924 г. в Била Церква (Бяла Църква – бълг., Белая Церковь – рус.), Киевска област, Украйна, в еврейско семейство. Детските си години прекарва в Киев. Възпитаник е на шахматната школа на Киевския дворец на пионерите[2] и ученик на Александър Маркович Константинополски.[3]
Бащата на Давид Бронщайн е арестуван през 1937 г. като „народен враг“. Давид мечтаел да стане математик, но пътят към университета бил затворен за него. Спасявайки се от нашествието на фашистите, се оказва в Кавказ, после често говори, че го е преследвала съдбата на скитник.
Шахматът, който възприемал като сфера на изкуството, става главно дело в живота на Бронщайн. Участник е в мача за титлата „световен шампион“ през 1951 г. в Москва. Това е първият мач, в който Михаил Ботвиник защитава своята титла. Мачът завършва наравно (12:12), и шампионът остава на трона.
Бронщайн внася значителен принос в теорията на дебютите (Царски гамбит и откритите дебюти, Староиндийска защита, Френска защита, Защита Каро-Кан, Холандска защита и др). Творчеството на Бронщайн е оказвало и продължава да оказва влияние на всички шахматисти, които подхождат към играта както към импровизация, творчески процес с непредвиден по-рано резултат. Да достигне по-високи спортни резултати (особено в борбата за световно първенство) на Бронщайн е пречело отсъствието на специфична „шампионска злоба“, а също прекомерната преоценка на възможностите на съперника (зад който Бронщайн нерядко виждал такива възможности, за които съперникът, особено отстъпващ по класа, даже не е подозирал).
Бронщайн е един от тези, които способстват за реформация на временния контрол в шахмата. От неговата лека ръка започват съревнования по бърз шахмат. Бронщайн е измислил идеята за двубой, при който гросмайсторите едновременно играят един с друг няколко партии (и спечелва такъв сеанс с гросмайстора Евгений Васюков). Бронщайн развива и обогатява идеята за хронометраж на партиите, предложена първо от Бениамин Блюменфелд.
Свободно разговарял на няколко европейски езика.[2]
Бронщайн е написал най-популярните книги за шахмата. Той е автор на настолната книга на шахматистите за всички времена и възрасти „Международен турнир на гросмайсторите“ (за турнира на претендентите в Цюрих, 1953). Автор е и на други книги, без които е трудно да си представим шахматното образование на класния шахматист: „200 открити партии“, „Самоучител на шахматната игра“. Появилият се труд „Давид против Голиат“ (в съавторство със С. Воронков) е забележително творение за борбата на човешкия гений (в лицето на Бронщайн) против компютърните програми. За творчеството на Бронщайн е написана прекрасната книга на Б. Вайнщайн „Импровизация в шахматното изкуство“.
Личен живот редактиране
Бронщайн е бил женен три пъти. Първата му жена се наричала Марина. След смъртта на втората си жена 59-годишният Бронщайн през 1983 г. се жени за дъщерята на своя шахматен приятел, гросмайстор Исак Ефремович Болеславски Татяна, която е била по-млада от него с 22 години и с която той се запознава още през 1964 г., а за пръв път я видял, когато тя била едва на три години. Този брак продължава 23 години. Татяна Исаковна Болеславская завършва Минската консерватория – изкуствовед, доцент в Беларуския държавен университет.[2] През 1990-те години Бронщайн получава в Русия пенсия и идва да живее при жена си в Минск.
Изцяло погълнат от шахматното творчество, по отзиви на съвременниците, в бита Бронщайн е бил рядко непрактичен човек. Колегите-шахматисти казват, че Бронщайн купувал подаръци на такъв принцип: вещта трябва да бъде скъпа, безполезна в бита и неудобна за транспортиране. В неговото двустайно жилище в Арбат винаги е царял безпорядък. По спомени на последната му жена Татяна Исаковна, двете стаи били затрупани с книги, стари списания, изрезки от вестници, купчини с някакви документи. Когато Давид Йонович е бил сам, той нищо не си готвел – пиел само чай. Известна е, впрочем, рецепта за супа „от Бронщайн“, описана в неговата книга. Всичко, което имал у дома – банани, краставици, пипер, той смесвал в един съд и го варил. И неочаквано се получавало вкусно.[2]
През последните години от живота си Бронщайн, по думите на жена си, вече нищо не правел – не искал, към всичко изгубил интерес. Немного привличат неговото внимание събитията от „оранжевата“ революция в Киев, която той наблюдавал по телевизията и случайно видял дома, в който преминало неговото детство. Бронщайн ходел вече трудно, лошо виждал, развил глаукома. Обаче гросмайсторът принципно не се лекувал и не приемал лекарства.
Умира на 5 декември 2006 г. в Минск от инсулт. Получил удар, „Бърза помощ“ го закарала в болницата. Лекарите констатирали обширен кровоизлив в мозъка. И макар че Бронщайн се намирал в съзнание и даже можел да говори, 82-годишнният гросмайстор вече не смогнал да се пребори с болестта. Преди края си той често повтарял: „Аз ще умра, и с мен ще умре цял пласт от шахматната култура“.[2]
Погребан е в Чижовското гробище в Минск.
Основни спортни резултати редактиране
| Година | Турнир | Резултат | Място |
|---|---|---|---|
| 1940 | Шампионат на Украйна | 2 | |
| 1944 | 13-и шампионат на СССР | 6½ от 16 | 15 |
| 1945 | 14-и шампионат на СССР | 10 от 17 | 3 |
| Радиомач по шахмат СССР – САЩ (10 дъска) | 2 от 2 | ||
| 1946 | Шампионат на Москва | 11½ от 15 | 1 |
| Радиомач по шахмат СССР – Великобритания (7 дъска) |
1 от 2 | ||
| Мач-турнир Москва – Прага | 10½ от 12 | ||
| 1947 | Шампионат на Москва | 9 от 14 | 1 – 3 |
| 15-и шампионат на СССР | 11 от 19 | 6 | |
| 1948 | Междузонален турнир 1948 | 13½ от 19 | 1 |
| 1948 | 16-и шампионат на СССР | 12 от 18 | 1 – 2 |
| 1949 | 17-и шампионат на СССР | 13 от 19 | 1 – 2 |
| 1950 | Турнир на претендентите | 12 от 18 | 1 – 2 |
| Мач с Исак Болеславски | 7½:6½ | ||
| 1951 | Мач за званието „Световен шампион“ по шахмат 1951 г. с Михаил Ботвиник | 12:12 | |
| 19-и шампионат на СССР | 9½ от 17 | 6 – 8 | |
| 1952 | 20-и шампионат на СССР | 10½ от 19 | 7 – 9 |
| 1953 | Турнир на претендентите | 16 от 28 | 2 – 4 |
| Шампионат на Москва | 12½ от 15 | 1 | |
| 1953 – 54 | Хейстингс | 6½ от 9 | 1 – 2 |
| 1954 | Белград | 13½ от 19 | 1 |
| 1955 | Междузонален турнир 1955 | 15 от 20 | 1 |
| 1956 | Турнир на претендентите | 9½ от 18 | 3 – 7 |
| 1957 | 24-ти шампионат на СССР | 13½ от 21 | 2 – 3 |
| Шампионат на Москва | 10½ от 12 | 1 | |
| Гота | 1 | ||
| 1958 | 25-и шампионат на СССР | 11½ от 18 | 3 |
| Междузонален турнир 1958 | 11½ от 20 | 7 – 11 | |
| 1959 | 26-и шампионат на СССР | 9 от 19 | 12 – 13 |
| Москва | 7 от 11 | 1 – 3 | |
| Шампионат на Москва | 10 от 15 | 3 | |
| 1960 | 27-и шампионат на СССР | 9 от 19 | 12 – 13 |
| 1960 | Мар дел Плата | 11½ от 15 | 3 |
| 1961 | 28-и шампионат СССР | 9 от 19 | 12 – 13 |
| Мемориал Мароци (Будапеща) | 9½ от 15 | 2 – 3 | |
| Шампионат на Москва | 11½ от 17 | 1 – 2 | |
| Мач с Леонид Александрович Шамкович на първенство на Москва | 3½:2½ | ||
| 29-и шампионат на СССР (ноември – декември 1961) | 12½ от 20 | 3 | |
| 1962 | Москва | 9 от 15 | 3 – 6 |
| 1963 | Бевервейк | 11½ от 17 | 2 |
| Мишколц | 2 | ||
| 31-ви шампионат на СССР | 11½ от 19 | 4 – 6 | |
| 1964 | Междузонален турнир | 16 от 23 | 6 |
| 1964 – 65 | 32-ри шампионат на СССР | 13 от 19 | 2 |
| 1965 | 33-ти шампионат на СССР | 9½ от 19 | 9 |
| 1966 | Мемориал Асталоша (Сомбатхей) | 11½ от 15 | 1 – 2 |
| 1966 – 67 | 34-ти шампионат на СССР | 10½ от 20 | 8 – 9 |
| 1968 | Шампионат на Москва | 10½ от 15 | 1 – 2 |
| Амстердам | 2 | ||
| Мемориал Ласкер (Берлин) | 1 – 2 | ||
| 1971 | Сараево | 9 от 15 | 1 – 3 |
| 39-и шампионат на СССР | 11½ от 21 | 7 – 8 | |
| Мемориал Алехин (Москва) | 9 от 17 | 8 – 10 | |
| 1972 | 40-и шампионат на СССР | 9½ от 21 | 13 – 16 |
| 1973 | Междузонален турнир (Петрополис) | 10½ от 17 | 6 |
| 1974 | Сан Хосе | 1 | |
| 1975 | 43-ти шампионат на СССР | 7½ от 15 | 9 – 10 |
| 1975 – 76 | Хейстингс | 10 от 15 | 1 – 3 |
| 1976 | Сандомеж | 1 | |
| 1977 | Будапеща | 11 от 16 | 1 |
| 1978 | Юрмала | 10 от 15 | 1 |
| 1982 | Шампионат на Москва | 11½ от 17 | 1 – 2 |
| Панчево | 2 – 4 |
Книги редактиране
- Международный турнир гроссмейстеров: Комментарии к партиям турнира претендентов на матч с чемпионом мира. Нейгаузен – Цюрих, 29 августа – 24 октября 1953 г. – Москва: Физкультура и спорт, 1956. – 436 с (2-е изд. 1960; 3-е изд. 1983)
- 200 открытых партий. – Москва: Физкультура и спорт, 1970. 248 с.
- Прекрасный и яростный мир: (Субъективные заметки о современных шахматах). – Москва: Знание, 1977. – 112 с, 8 л. ил. В соавторстве с Г. Л. Смоляном. (Доп. тираж 1978)
- Самоучитель шахматной игры. – Москва: Физкультура и спорт, 1980. – 248 с (2-е изд. 1987)
- Ученик чародея. – Москва: Рипол Классик, 2004. – 415 с, [8] л. ил. (Искусство шахмат). ISBN 5-7905-2667-5. В соавторстве с Т. Фюрстенбергом.
Източници редактиране
- ↑ Д. Бронштейн; С. Воронков. Давид против Голиафа. Рипол Классик. 2003. С. 12. ISBN 978-5-7905-1648-1.
- ↑ а б в г д Euruchess.org: Русский шахматный портал Евросоюза
- ↑ Григорий Аграновский. Обычный гений. „Частный корреспондент“, 19 февраля 2013 г.
Литература редактиране
- Шахматный словарь, стр. 210 – 212
- Вайнштейн, Борис Самойлович|Вайнштейн Б. С. Импровизация в шахматном искусстве: О творчестве гроссмейстера Бронштейна. Москва: „Физкультура и спорт“, 1976. 280 с. (Выдающиеся шахматисты мира)
- Шахматы. Энциклопедический словарь, стр. 47 – 48
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Давид Бронщайн- ((ru)) Статия „Бронштейн Давид“ в Електронната еврейска енциклопедия
- 40 шахматных задач, основанных на партиях Бронштейн ((en))
- Лична картичка на Давид Бронщайн на сайта 365chess.com
- Chessgames.com – David Bronstein
