Даутли (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Даутли.
Даутли или Даутлия (на гръцки: Δαφνοχώρι, Дафнохори, катаревуса: Δαφνοχώριον, Дафнохорион, до 1927 Δαουτλή, Даутли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Даутли има население от 63 души (2001).
| Даутли Δαφνοχώρι | |
| — село — | |
  Даутли  Даутли  Даутли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 105 m |
| Население | 63 души (2001) |
География редактиране
Селото се намира на около 9 километра западно от град Кукуш (Килкис) в Солунското поле.
История редактиране
В Османската империя редактиране
През XIX век и началото на XX век, Даутли е малко селище с изцяло българско население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Даутлия (Daoutlya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село Даутли е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Даутли (Daoutli) има 120 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
В Гърция редактиране
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година Даутли е прекръстено на Дафнохори.[5] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Даутли и Дурасанли са записани заедно пад името Дафнохори като изцяло бежанско село с 39 бежански семейства със 155 души.[6]
Личности редактиране
- Родени в Даутли
Иван Атанасов Дионисиев, служил в 64-ти пехотен полк в Българската армия, загинал през Първата световна война[7]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 44