Двадесет и четвърта пехотна дивизия

Двадесет и четвърта пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Двадесет и четвърта пехотна дивизия
Информация
Активна11 март 1943 – октомври 1944
ДържаваБългария
Гарнизон/щабУжице – Ужичка гимназия
Командири
генерал-майорНикола Грозданов
генерал-майорСимеон Симов

История редактиране

Двадесет и четвърта пехотна дивизия е формирана на 11 март 1943 г. и влиза в състава на Първи български окупационен корпус. Щабът на дивизията е в град Ужице[1], а в състава ѝ влизат 61-ви и 64-ти пехотен полк.

Дислокацията на тази българска бойна единица е изключение от другите.

Дивизията е дислоцирана по стратегически съображения в Ужице, който е предходен център на т.нар. Ужичка република. Подразделенията и състава ѝ участват активно в т.нар. пета офанзива срещу Титовите партизани и шеста офанзива срещу Титовите партизани, т.к. югославската войска в отечеството изневерява на колаборационизма си със силите на Оста, предвид развитието на военните действия по фронтовете през 1943 г.

На 31 март 1943 г. за командир на дивизията е назначен командирът на 12 пехотен балкански полк полковник Никола Грозданов, който е на този пост до 26 август, когато е назначен за командир на 7 пехотна рилска дивизия. От 6 декември 1943 г. командването поема командирът на 35 пехотен врачански полк полковник Симеон Симов. На 4 септември 1944 година генерал-майор Симов е задържан от германската войска и въдворен в лагера Офлаг-8.[2]

Дивизията е разформирана през октомври 1944 г.[3]

Началници редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Никола Грозданов 31 март 1943 – 26 август 1943
2. Полковник Симеон Симов 6 декември 1943 – 13 септември 1944
3. Полковник Кирил Киселички 1944 – 1945?

Източници редактиране

  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976., стр. 120
  • Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.

Бележки редактиране

  1. Ташев, Т., стр. 212
  2. Ташев, Т., стр. 128
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 120