Деян Дуковски (на македонска литературна норма: Дејан Дуковски) е виден драматург от Северна Македония.

Деян Дуковски
Дејан Дуковски
драматург от Северна Македония
Роден
1969 г. (55 г.)
Учил вСкопски университет
Работил вСкопски университет
Семейство
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е в 1969 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва гимназията „Йосип Броз Тито“ и Факултета за драматични изкуства на Скопския университет в 1990 година. В 1993 година е избран за асистент по предмета филмов и телевизионен сценарий във Факултета за драматични изкуства, а от 1996 година е доцент в Катедрата за драматургия. Член е на Македонския ПЕН център.

Драми редактиране

  • „Балканска гротеска“ (1988)
  • „Последниот балкански вампир“ (1989)
  • „Силјан штркот шанца“ (1991)
  • „Џинот и седумте џуџиња“ (1991)
  • „Балканот не е мртов“ (1992)
  • „Буре барут“ (1994)
  • „Маме му ебам кој прв почна“ (1996)
  • „Другата страна“ (2003)
  • „Празен град“ (2007)

Сценарии за игрални филми редактиране

  • „Светло сиво“ (1993)
  • „Буре барут“ (1995)

Успехи редактиране

По сценария на „Буре барут“ е сниман игрален филм, копродукция на продуцентски къщи от Република Македония, Франция, Германия, Турция, Югославия и Гърция. Филмът участва на известни световни фестивали и ги получава наградите: ФИПРЕСИ – награда от критиката на Фестивала във Венеция (1998); Награда на Европейската асоциация на критиците (Лондон, 1998); Гран-при на Фестивала в Анталия, Турция (1998); Награда „Бронзова камера 300“ на Интернационалния фестивал за филмова камера „Братя Манаки“ (Битола, 1998); Гран-при на Интернационалния филмов фестивал, Хайфа, Израел, 1999.

„Буре барут“ е най-поставяният драматичен текст на Дуковски и е поставян в България, Гърция, Япония, Германия, Хърватия, Дания, Нидерландия, Швеция.

Дуковски е носител на награда за най-добър съвременен драматичен текст на Македонския театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ – Прилеп, за „Балканот не е мртов“ (1993) и „Буре барут“ (1995). Също така има Гран-при на Интернационалния театарлен фестивал БИТЕФ за „Маме му ебам кој прв почна“ (Белград, 1997).[1]

Бележки редактиране