Джентиле да Фабриано
Джентѝле да Фабриàно (на италиански: Gentile da Fabriano), псевдоним на Джентиле ди Николò ди Джовàни Мàси (на италиански: Gentile di Niccolò di Giovanni Massi; * ок. 1370, Фабриано, † септември 1427, Рим) e италиански художник, един от най-важните представители на Mеждународната готика в Италия.
| Джентиле да Фабриано Gentile da Fabriano | |
 | |
| Роден | ок. 1370,
Фабриано |
|---|---|
| Починал | септември 1427
Рим |
| Стил | международна готика |
| Известни творби | „Поклонение на влъхвите“ |
| Повлиял | Антонио Виварини, Якопо Белини |
| Джентиле да Фабриано в Общомедия | |
Той въплъщава през своя век типичната фигура на пътуващия художник, който предпочита да пътува, за да намери най-разнообразните възможности за работа, предлагани от дворове, вместо да се установи в работилница. Неговата поетична и приказна живопис, вкусът към линията и несравнимата употреба на декоративни елементи го извеждат до върха на италианската школа от онова време, като получава изключително престижни поръчки. С посещението си във Флоренция той влиза в диалог със зараждащия се хуманизъм в изкуството и, без да се отказва от собствения си стил, започва съзнателен преход между късноготически декораторизъм и ренесансовата същност.[1][2]
Биография редактиране
Ражда се във Фабриано около 1370-1375 г. като син на търговеца Николò ди Джовани. Израства като сирак (майка му умира, а баща му отива в манастир и скоро също умира). Учи в родния си град при художника Алегрето Нуци, който заедно с Франческучо Гиси се счита за основател на местната художествена школа във Фабриано. Вероятно се сближава в младостта си с някой от сиенските майстори и бързо постига голяма слава. Работи в Централна Италия - Бреша, Венеция, Флоренция, Сиена, Орвието и Рим. На 6 август 1420 г. е документирано,че Джентиле е във Флоренция, където е приет в Гилдията на аптекарите, към която се числят художниците. В Рим от 1426 г. до смъртта си се занимава с декорирането на Латеранската катедрала със стенописи, изобразяващи сцени от живота на Йоан Кръстител. След смъртта му неговият по-млад съвременник и приятел Пизанело, на когото Джентиле завещава своите инструменти за работа, завършва изографисването на базиликата (незапазено). На 14 октомври 1427 г. Джентиле е споменат като вече мъртъв. Той е погребан в църквата „Санта Мария Нова“, днешната „Санта Франческа Романа“ и въпреки че гробницата му е загубена, през 1952 г. на пода на кораба е поставен епиграф, който напомня за погребението му в базиликата.[3] Според едно от предположенията той е погребан в римската църква „Санта Мария ин Трастевере“.
Творби редактиране
Полиптих „Вале Ромита“ редактиране
Полиптих „Вале Ромита“ (Polittico di Valle Romita) е създаден около 1410 г. Намира се в Пинакотека „Брера“ в Милано (петте основни панела са тамот 1811 г. , а от 1901 г. са и малките панели).
Голямата централна сцена от Коронясването на Богородица се случва на богат и ярък златен „райски“ фон; светиите са облечени в красив драпировки, тънко очертани с вълнообразни линии на рисунъка. Малките фигурки на музикантите-ангели са разположени долу на небосвода; още по-ниско на звездното небе, се намира подписът на художника: „Gentilis de fabriano pinxit“. Четири светци, изобразени на страничните панели, стоят над треви и цветя от приказна градина. Изящните очертания, меката експресия, иисканите детайли създават атмосфера на приказен сън, напомнят на великолепни образци на късно готическия стил.
Мистическият и умозрителен дух на главните панели се противопоставя на живостта на изложените четири неголеми истории на светци, първичното подреждане, на които в рамките на общата композиция на картината е непонятно. Всички сюжети се развиват на фона на планински пейзажи и градски перспективи. Динамиката на фигурите на четиримата светци (Йероним, Франциск, Доминик и Магдалена) сочи към централната картина; сякаш тя се подчинява на определена мистична процесия, движеща се сред цветна градина (намек на земния рай „Едем“). Тъй като коронясването на Богородица се намира в центъра, то получава златно сияние.[4]
Централната сцена е посветена на Прославата на Богородица – една от най-разпространените теми в изкуството на 15 век. дева Мария смирено се обединява с Троицата: Бог-Отец, обкръжен от огнени серафими, разположен в горната част, Светият Дух в образа на бял гълъб – в центъра, Бог Син полага корона на главата на Мария.
Поклонението на влъхвите редактиране
Художникът изпълнява „Поклонението на влъхвите“ по поръчка на много богатият банкер Пала Строци, която, както ни напомня надпис над предела на произведението, е завършена през май 1423 г. Разкошният олтар е предназначен за църквата Санта Тринитà във Флоренция, за да бъде поставена върху олтара на Параклис „Строци“, проектиран от Лоренцо Гиберти.[5]
Разказът се развива, започвайки от люнета горе вляво, в която тримата мъдреци виждат кометата, която ще ги отведе до мястото със Светото семейство, и след това продължава с оживеното си шествие на влъхвите, изобразено в различни фокуси на действие. Кулминационният момент от пътуването заема централната част на шествието, в която тримата пищно облечени царе, последвани от развълнувано и много изискано шествие, се покланят пред Девата, която държи малкия Исус. Двете групи (вляво Светото семейство и вдясно шествието) са разделени от правите фигури на младия цар. Такова подреждане на картината позволява да се разчете произведението чрез множество гледни точки, на които зрителят е поканен да направи пауза и да анализира всеки един детайл в следващите моменти. Сложната изработка на злато при изобразяването на детайлите е почти ослепителна и фигурите, макар и подредени в дълбочина, не следват никаква перспектива, а просто са съпоставени, създавайки нереален и приказен ефект.[6]
Олтар на църквата „Св. Николай“ редактиране
От май 1425 г. е олтарът, поръчан от семейство Коараци за главния олтар на църквата „Св. Николай“ във Флоренция, подписан и датиран. Сега е разчленен и разпръснат в различни музеи (Уфици, Национална галерия в Лондон, Ватиканска художествена галерия и Национална галерия на Вашингтон). В тази творба виждаме преход на стила на Джентиле, повлиян от флорентинската хуманистична култура, която през тези години се утвърждава, с точно наблюдение на древните скулптури. Фигурите са спокойни и монументални, изградени солидно, с компактни цветове и с по-трезв знак, по-близо до произведенията на Лоренцо Гиберти и Мазолино да Паникале.[7]
В същата църква през 1862 г. е открит втори полиптих от Джентиле (може би идващ от друго място), особен както с хоризонталното развитие на структурата, така и с повествователния си характер, необичаен за олтар. Там са представени „Застъпничеството на Мария пред Христос“ в централния панел, „Възкресението на Лазар“ и срещата на трима светци в градска среда, а св. Луи Тулузки и св. Бернардин Сиенски са изобразени на крайните панели. Творбата включва много стилистични мотиви от Мазачо в Параклис „Бранкачи“ на църквата „Дева Мария дела Кармине“. И по-специално там се предоставя пространство и реалност много далеч от обичайните похвати на Фабриано.
Рим редактиране
През януари 1427 г. той пристига в Рим, където получава много престижна поръчка от името на папа Мартин V: украсата на централния кораб на базиликата Сан Джовани ин Латерано. Смъртта му през август същата година му попречва да я завърши и работата е завършена от Пизанело пет години по-късно. Този цикъл е кулминация на късноготическото изкуство в Италия, но е унищожен след работата на Франческо Боромини върху базиликата, но стига до нас чрез рисунка, копирана от самия Боромини (сега запазена в Берлин) и чрез някои фрагменти, за които обаче критиката не е единодушна относно произхода и оригиналността.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Stefano Zuffi, Il Quattrocento, Electa, Milano 2004, с. 284.
- ↑ Gentile da Fabriano // Посетен на 9 дек. 2022.
- ↑ Fabio Marcelli, Gentile da Fabriano, Silvana, 2005
- ↑ Biographie et œuvre de Gentile da Fabriano (v. 1370-1427) // www.rivagedeboheme.fr. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ De Marchi A. e.a. Gentile da Fabriano: studi e ricerche. Milano: Electa, 2006.
- ↑ L'opera completa di Gentile da Fabriano/Emma Micheletti, ed. Milano: Rizzoli, 1976
- ↑ Джентиле из Фабриано // Бенуа, Александр Николаевич - История живописи всех времен и народов, Т. 1. — СПб.: Издательский дом „Нева“, М.: ОЛМА-Пресс, 2002. — 544 с. — С. 362-364.