Джовани I Бентивольо
Джовани I Бентивольо (на италиански: Giovanni I Bentivoglio; * ок. 1358 в Болоня; † 26 юни 1402 в Болоня) е италиански благородник, първият владетел на Болоня от фамилията Бентивольо, управлявал от 14 март 1401 до 28 юни 1402 г. [1]
| Джовани I Бентивольо | |
| 1-ви владетел на Болоня | |
 Джовани I Бентивольо | |
| Управление | от 14 март 1401 до 28 юни 1402 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | 1358 г.
|
| Починал |
Болоня |
| Семейство | |
| Династия | Бентивольо |
| Баща | Антонио Бентивольо |
| Бракове | Елизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро Маргерита Гуидоти |
| Потомци | Антон Галеацо Бентивольо, Ерколе Бентивольо, Джована Бентивольо |
| Джовани I Бентивольо в Общомедия | |
Фамилията Бентивольо произлиза от Енцио от Сардиния (крал на Сардиния 1239 – 1249), извънбрачен син на император Фридрих II Хоенщауфен.
Баща му Антонио Бентивольо е в делегацията на град Болоня през 1370 г. в Авиньон, за да поздрави за избора папа Григорий XI (Пиер Рожер дьо Бофорт) (1370 – 1378)– суверенът на Болоня.[2] Той живее в Санта Цецилия.
През 1376 г. жителите на Болоня изгонват папския легат и създават свободна комуна. След това създават новото управление на Шестнадесетте реформатори на Свободната държава, която трае до 18 век. [3] Папа Григорий XI признава новата форма на управление през 1377 г. През 1392 г. папа Бонифаций IX (Пиетро Томачели) (1389 – 1404) дава папския викариат за 25 години на Съвета на шестнадесетте и техните ръководители, Гонфалониере ди Джидиция.
Така се създават условията за по-късното господство на Бентивольо над Болоня.
Джовани Бентивольо е номиниран за Старейшина през 1397 г. През 1399 г. той прави неуспешен опит да свали управлението на гонфалониера Карло Дзамбекцари. Джовани трябва да бяга в изгнание. Дзамбекцари умира същата година от чума и Джовани може да се върне в Болоня преди края на годината. Той е избран като член на Градското управление на шестнадесетте.
Чрез финансовата помощ на Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано (1395 – 1402), Джовани събира войска и изненадващо я докарва в Болоня. С нейна помощ е избран за синьор на Болоня на 14 март 1401 г. Той носи титлата „Johannes de Bentivoglis Bononiae dominus hac pacis et Justitcie conservator“. Обаче след петнадесет месеца е свален на 26 юни 1402 г. и затворен в градския палат. След три дена намират гол труп пред олтара на църквата „Сан Джакомо“.
След свалянето и убийството му Болоня е към папската държава.
Брак и потомство редактиране
Жени се два пъти:
1. ∞ за Елизабета да Кастел Сан Пиетро, дъщеря на Чино, от която има двама сина и една дъщеря:
- Антон Галеацо Бентивольо (* 1385 † 1435), професор по право, господар на Болоня (1420), баща на Анибале I (* 1413 † 1445)
- Ерколе Бентивольо († 1424), баща на Санте (* 1424 † 1463).
- Джована Бентивольо, ∞ за Гаспаре Малвец
2. ∞ за Маргерита Гуидоти, от която няма деца.
Източници редактиране
- ↑ Bentivòglio, Giovanni I. – Signore di Bologna, treccani.it
- ↑ Cecilia M. Ady: „I Bentivoglio“ dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna, Clarendon Press Oxford)
- ↑ Cecilia M. Ady: op. cit. S. 13
Литература редактиране
- Cecilia M. Ady: I Bentivoglio dall´Oglio editore. (The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism, Clarendon Press, Oxford, 1937)
- Rendina, Claudio (1998). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton.
- Bosdari F.: Giovanni I Bentivoglio, Signore di Bologna (atti, serie IV, vol. 5 1915)
Външни препратки редактиране
- I Bentivoglio, miabologna.it