Джоко Росич
Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (на сръбски: Ђоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма.[1]
| Джоко Росич | |
| български актьор | |
 | |
| Роден | Ђоко Росић / Đoko Rosić 28 февруари 1932 г. |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 2014 г. |
| Родители | Мирко Росич Цветанка Росич |
| Брачен партньор | Занка Александрова Лиляна Лазарова |
| Деца | Ирина Джордже Росич |
| Местожителство | България |
| Уебсайт | |
| Джоко Росич в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.
Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години в Българското радио като журналист, преводач и говорител в Сръбската редакция на Радио България (1952 – 1968), след което е актьор в СИФ (1972 – 1992).
Член на ЮКП (1948 – 1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951 – 1954), СБЖ (1962), СБФД (1972) и САБ.
Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен.
Женен е два пъти. Първи брак – със Занка Александрова, втори брак – с Лиляна Лазарова. Има едно дете от първия брак – българската театрална актриса Ирина Джордже Росич. Има и доведен син от втория брак – Стоян Колев. Има и двама внука – Валентин Христов и Джордже Събев, правнук – Бранимир Валентинов Христов (Бранко), правнучка Йована Валентинова Христова. Също така се е грижил за внучките на Лиляна (Мария и Пламена Колеви) като за свои собствени.
Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.[2]
Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.[3]
Озвучавал е радио и телевизионни реклами, както и сигналите на Радио 1 Рок (София) и Радио 3 (Белград).
На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.[4][5][6] Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Награди и отличия редактиране
- Медал „за заслуги“ към БНА (1971).
- Медал „за заслуги“ към БНА (1981).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982).
- „Годишна награда“ на БР (1963).
- „Годишна награда“ на БР (1966).
- „II награда“ за филма „Смърт няма“ (Варна, 1963).
- „I награда“ за филма „Смърт няма“ (Джакарта, Индонезия, 1963).
- „Наградата на критиката“ за филма „9 месеца“ на Марта Менсарош (Кан, Франция, 1977).
- „Голямата награда“ за филма „Законът на циганите“ на МКФ (Монреал, Канада, 1997).
- „Награда за мъжка роля“ за филмите „Страст“ и „Законът на циганите“ на Националния фестивал на унгарсокто кино (Будапеща, Унгария, 1998).
- Наградата „Златен век“ на Министерството на културата „за големите му заслуги и принос към българското кино“ (2010).
Филмография редактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2019 | Ханът и империята | Ичергубоила | ||
| 2012 | Пъзел | бащата на Ирен | ||
| 2012 | Отплата | 12 | ||
| 2009 | Прима примавера („Prima Primavera“) |
Унгария/България/Великобритания/Холандия | чичо Фери Глук | |
| 2008 | Дзифт | свещеникът | ||
| 2007 | Мария Венера („Quell'estate felice“) |
Италия | ||
| 2007 | „Момчетата от Слънчевата улица“ („A Nap utcai fiúk“) |
Унгария/Сърбия | чичо Дежо | |
| 2007 | „Край“ („Konyec – Az utolsó csekk a pohárban“) |
Унгария | ||
| 2006 | Базилиск: Кралят на змиите („Basilisk: The Serpent King“) |
САЩ | берберът Елдер | |
| 2006 | Мансфелд („Mansfeld“) |
Унгария/Канада | другарят Питаш | |
| 2004 | Откраднати очи | България/Турция | кръчмарят | |
| 2003 | Славата на България (тв) | Петър Николов – Шерифа | ||
| 2002 | „Песента на розата“ („A rózsa énekei“) |
Унгария/Италия/Великобритания | дядото | |
| 2002 | Старецът и морето | старецът | ||
| 2001 – 2002 | „Тайната на замъка Черната роза“ („The Mystery of Black Rose Castle“) |
13 | Унгария/Великобритания | лорд Ленокс |
| 2001 | Версенжеторикс („Vercingétorix“) Друиди – (2 заглавие) |
Франция/Канада/Белгия | сенатора на Арверн | |
| 2000 | Хармонистът Веркмайстер („Werckmeister harmóniák“) |
Унгария/Италия/Германия/Франция | мъжът в каубойски ботуши | |
| 2000 | Краят на ХХ век | сръбския посланик | ||
| 2000 | Възглавницата на Ядвига („Jadviga párnája“) |
Унгария | ||
| 1999 | Магьосници | 4 | (разказвачът) | |
| 1999 | Тувалу („Tuvalu“) |
Германия/Великобритания | Густав | |
| 1998 | След края на света | България/Германия/Гърция | циганският водач Мюмюн | |
| 1998 | Страст („Szenvedély“) |
Унгария | шефът | |
| 1995 | („A világ legkisebb alapítványa“) | Унгария | Йозеф | |
| 1997 | Законът на циганите („Romani kris – Cigánytörvény“) |
Германия/Унгария | Ловер | |
| 1995 | „Сладки убийци“ („Gyilkos kedv“) |
Унгария | Шомшед | |
| 1994 | „Треньорът по бокс“ („Lucky Punch“) Страната на чудесата – 2 заглавие |
Франция | Гран Бато | |
| 1993 | Жребият | 7 | полковник Гордън | |
| 1992 | „Йона, който живееше в стомаха на кита“ („Jona che visse nella balena“) |
Италия/Франция/Унгария | ||
| 1992 | Криза в Кремъл („Crisis in the Kremlin“) Червената мишена – 2 заглавие |
САЩ | Борис | |
| 1992 | Три спечелени дни | Франция | Коста | |
| 1992 | Едно детство | Италия | Даниел | |
| 1992 | Куршум за рая | |||
| 1991 | Бай Ганьо тръгва из Европа | сърбина | ||
| 1991 | Бай Ганьо (тв сериал) |
4 | сърбина (в 1 серия: II) | |
| 1991 | Денят, в който рухна стената | България/САЩ | Гас | |
| 1985 | Детсталкер IV („Deathstalker IV: The Darkest Hour“) |
САЩ | Ракшиа | |
| 1990 | Под игото | 9 | България/Унгария | Тосун бей |
| 1990 | Немирната птица любов | каубой | ||
| 1989 | Кръшкачи („Iskolakerülők“) |
Унгария | Бела Болгович | |
| 1988 | Време разделно | 2 | Кара Хасан | |
| 1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“) Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн – 2 заглавие |
ГДР | лорд Харолд Линзи, „Лешоядовият клюн“ | |
| 1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“) Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез – 2 заглавие |
ГДР | лорд Харолд Линзи, „Лешоядовият клюн“ | |
| 1987 | Чичо кръстник | Узун Кольо | ||
| 1987 | Пет жени на фона на морето („Piec kobiet na tle morza“) |
България/Полша | бай Петко | |
| 1987 | Копнежи по белия път | кондуктор | ||
| 1986 | Съдията | Стою Манчев | ||
| 1985 | Похищение (Porwanie) |
Полша/България | капитан Ангелов | |
| 1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) |
7 | СССР/България | Еъртън, бившят боцман на Британик |
| 1985 | Денят не си личи по заранта | 6 | Мур (в 2 серии: V, VI) | |
| 1984 | На другия бряг е свободата („Na druhom brehu sloboda“) |
Чехословакия/България/ГФР | градинарят Атанас Русев | |
| 1984 | В името на народа | 8 | бащата на Мария | |
| 1982 | Спасението | Минко Ангелов | ||
| 1984 | Професионалистът | Унгария | Лайош Ковач | |
| 1984 | Златният век | 11 | Станол в 8 серии (1-2-3-4-5-6-8-11) | |
| 1983 | Проклятието | Полша | Кара Мордах | |
| 1983 | Небесно войнство („Mennyei seregek“) |
Унгария | капитан Гузич | |
| 1983 | Унгарският Дракула („Hungarian Dracula“) |
Унгария | Чунги | |
| 1983 | Козият рог („Bockshorn“) |
ГДР/България/Куба/ФРГ | Джон Ландолфи | |
| 1983 | Златната река | Марко | ||
| 1982 | Дългата езда („Hosszú vágta“) |
Унгария/САЩ | Чорба | |
| 1982 | Окото на пророка („Przeklęte oko proroka“) |
Полша | Кара Мордах | |
| 1982 | Макбет („Macbeth“) |
Унгария | ||
| 1981 | Без паника, моля... („Csak semmi pánik...“) |
Унгария | Алекс Дюбоне | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | Ичергубоила | |
| 1981 | Търновската царица | файтонджията Папаймайка | ||
| 1981 | 681 – Величието на хана | Ичергубоила | ||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Арнаутина | |
| 1980 | Малево | Франция | дядото | |
| 1980 | Камионът | Читанугата | ||
| 1980 | Живи или мъртви („Élve vagy halva“) |
Унгария | Жарко Кардич, сръбския граф | |
| 1979 | Адаптация | 3 | Бранев | |
| 1979 | 16 момичета от 16 града („Tizenhat város tizenhat lánya“) |
Унгария | Виста | |
| 1978 | Войната на таралежите | 5 | бащата на Добролюб | |
| 1978 | Никой не е забравил първата си любов („Hogyan felejtsük el életünk legnagyobb szerelmét...?“) |
Унгария | непознатият | |
| 1978 | По пътя („Útközben“) |
Унгария/Полша | Миклош Хорват, мъжът на Барбара | |
| 1978 | Лоши хора („Rosszemberek“) |
Унгария | Янош Хегеши | |
| 1978 | Алегро Барбаро („Allegro barbaro“) |
Унгария | граф Хедервари | |
| 1978 | Унгарска рапсодия („Magyar rapszódia“) |
Унгария | граф Хедервари | |
| 1978 | Рàли | 2 | България/СССР | Нестор |
| 1977 | Големият товар | 2 | шофьор | |
| 1977 | Петимата от РМС | 5 | мустака | |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение | 6 | очният лекар | |
| 1976 | Ориент експрес | шафнер | ||
| 1976 | Певецът („El cantor“) |
ГДР | Хозе | |
| 1976 | Опасен товар | Джоко | ||
| 1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Дечев, шафнера в спалния вагон (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
| 1976 | Трини („Trini“) |
ГДР | Балтазар | |
| 1976 | Девет месеца („Kilenc hónap“) | Унгария | Ищван Хайноци | |
| 1976 | Под краката им свири вятърът („Talpuk alatt fütyül a szél“) |
Унгария | Фаркаш Чапо Дюрка | |
| 1975 | Михаил Строгов („Michel Strogoff“) |
7 | Франция/Австрия/Швейцария/ФРГ | грузинецът |
| 1975 | Легенда за върха | хайдутин | ||
| 1975 | При никого | вуйчо Ваньо | ||
| 1975 | Откъде се знаем? | генерал | ||
| 1973 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | ||
| 1974 | Непокорните хайдути („Hajdúk“) Непримиримите – 2 заглавие |
Унгария | Петер Мариаш | |
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | вахтмистър Слатинов | |
| 1974 | Засада (тв) | треньорът Либниц | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | полковник Джорджич | |
| 1974 | Баща ми бояджията | братовчедът Димитър | ||
| 1973 | Звезди | България/ГДР | Либниц | |
| 1973 | Антихрист | Шеремет бей | ||
| 1973 | Трима мъже и момичето (тв) | Геро | ||
| 1973 | Бягство в Ропотамо | шофьор | ||
| 1973 | Пикник (тв) | капитан Сарафов | ||
| 1972 | Промиване на мозъците | Франция | полицай | |
| 1972 | Глутницата | Сандо | ||
| 1971 | На война като на война | казашки капитан | ||
| 1971 | Железният светилник | турски офицер | ||
| 1971 | Четиримата от вагона | член на партийния комитет, партизанин | ||
| 1971 | Гоя или Тежкият път на познанието („Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis“) |
ГДР/СССР/Югославия/България | Ел Инкогнито | |
| 1971 | Демонът на империята | 10 | Шани, имперски сувар | |
| 1970 | Един миг свобода | 2 нов. | полицай (в новелата „Старецът“) | |
| 1970 | Езоп | България/Чехословакия | Тримат, пратеник на Крес | |
| 1969 | Осмият | Петър | ||
| 1969 | Признание | Игнат | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | горският (в 22-ра серия) | |
| 1969 | Тръгни на път | Танас | ||
| 1967 | По тротоара | Костадин | ||
| 1966 | Вечен календар | Георги Дочкин | ||
| 1966 | Между двамата | белградския моряк | ||
| 1964 | Приключение в полунощ | Ахмед | ||
| 1963 | Смърт няма | Златан | ||
| 1962 | Хроника на чувствата | Мишо |
Източници редактиране
- ↑ Актьорът Джоко Росич: Не ме е срам да плача // politika.bg. Архивиран от оригинала на 2014-03-01. Посетен на 01.03.2012.
- ↑ Джоко Росич получил на 6 г. първия нож от баща си
- ↑ Министърът на културата Вежди Рашидов награди днес актьора Джоко Росич с отличието „Златен век“
- ↑ Отиде си Джоко Росич // politika.bg. Архивиран от оригинала на 2014-02-26. Посетен на 21.02.2012.
- ↑ Почина актьорът Джоко Росич
- ↑ Почина големият актьор Джоко Росич
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
