Дзержинский (лек крайцер, 1950)

Дзержинский e лек крайцер на ВМФ на СССР от проекта 68-бис, „Свердлов“.

„Дзержинский“
Kрайцерът „Дзержинский“
Флаг	СССР
Клас и тип	Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
Производител	Завод № 444 в Николаев, СССР.
Служба
Поръчан	3 декември 1947 г.
Заложен	21 декември 1948 г.
Спуснат на вода	31 август 1950 г.
Влиза в строй	18 август 1952 г.
Изведен от експлоатация	9 декември 1988 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	13 600 t (стандартна); 16 640 t (пълна)
Дължина	210,0 m
Дължина по водолинията	205,0 m
Ширина	22,8 m
Газене	7,3 m
Броня	пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 130 mm
Задвижване	2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68
Мощност	110 000 к.с. (82 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност	30 дни
Екипаж	1200 души
Радиолокационни станции (РЛС)	2 РЛС „Залп“; 2 РЛС „Якорь“; 8 радиодалекомера „Штаг-Б“; РЛС „Заря“
Хидроакустическа система (ХАС)	2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно оборудване	2 жирокомпаса „Курс-3“; 2 лага „Гаус-50“; автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2; радиопеленгатор РПН-47-01 и 4 магнитни компаса
Кръстен в чест на	Феликс Дзержински
Въоръжение
Артилерия	4x3 152 mm;
Зенитна артилерия	6x2 100 mm; 16x2 37 mm
Минноторпедно въоръжение	2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени); мини
„Дзержинский“ в Общомедия

История на строителството

Заводски номер: 374.

• 3 декември 1947 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
• 21 декември 1948 г. – заложен в КСЗ № 444 („Завод А. Марти“, Николаев).
• 31 август 1950 г. – спуснат на вода.
• 18 август 1952 г. – въведен в строй.

История на службата

На 30 август 1952 г. – влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот). От 1953 г. е в състава на 50-та дивизия крайцери на ескадрата на Черноморския флот.

Външни снимки
	С артилерийското си въоръжение до 1957 г.

Към края на 1955 г. на основата на изпълнената предескизна работа, конструкторското бюро определя оптимален вариант: разполагане на ракетна пускова установка за зенитния ракетен комплекс М-2 на мястото на свалената кърмова кула на главния калибър (номер 3) с едновремена прекомпоновка на снарядния погреб на тази кула като хранилище за ракети. Измененията по кораба са подтвърдени от направените изчисления за запазване на устойчивостта и непотопимостта. През февруари 1956 г. Главкомът на ВМФ утвърждава ТТ задание за проекта 70-Е.

• 15 октомври 1957 г. – 24 декември 1958 г. – модернизиран и преустроен в „Севморзавод“ в Севастопол по проекта 70-Е. Главен конструктор на проекта е К. И. Трошков. В процеса на преоборудването на кораба са свалени: третата кула, кърмовия далекомерен пост, осем 37 mm автомата В-11 и торпедното въоръжение. Вместо тях са монтирани: един експериментален ЗРК М-2 със стабилизирана ПУ СМ-64, погреб за 10 ЗУР В-753, система за управление „Корвет“ и РЛС „Кактус“ и „Разлив“. За да се съоръжи погреба, са прорязани три палуби и е съоръжена надстройка с височина 3,3 m.

На 3 август 1961 г. – прекласифициран в учебен кораб.

През 20 – 26 август 1964 г. – визита в Констанца.

През 10 – 14 юли 1967 г. – визита в Порт Саид.

През 5 – 30 юни 1967 г. и 5 – 24 октомври 1973 г. – намирайки се в зоната на военните действия, изпълнява бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет (Шестдневната война и Войната от Йом Кипур).

През 9 – 12 август 1969 г. – визита във Варна.

През октомври 1969 г. визита в Александрия; 26 – 30 април 1971 г. – визита в Хавър.

През 14 – 18 декември 1971 г. – визита в Латакия.

През март 1976 г. – визита в Тартус.

През април 1976 г. – визита в Сплит.

През 30 юни – 4 юли 1977 г. – визита в Тунис.

През 20 – 25 октомври 1978 г. – визита в Пирея.

През 16 – 20 ноември 1978 г. – визита в Истанбул.

На 19 февруари 1980 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Севастопол на стоянка.

На 12 октомври 1988 г. – разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

На 9 декември 1988 г. – разформирован и предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.

Командири

• май 1952 – октомври 1953 капитан 1-ви ранг Богословский, Александр Тимофеевич;
• 11.1953 – 03.1956 капитан 1-ви ранг Максюта, Юрий Иванович;
• капитан 1-ви ранг Старшинов, Пьотр;
• 1969 – 1972 капитан 1-ви ранг Уланов, Юрий Афанасиевич стар. пом. Кизилов, Борис Михайлович.

Литература

• Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки

• SVERDLOV light cruisers (project 68bis) (1952 – 1955) ((en))
• Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
• Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
• Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2017-04-13 в Wayback Machine. на сайте „Оружие и вооружение России и других стан мира“ ((ru))
• Легкие крейсера, проект 68бис/68бис-ЗИФ на сайте „Russian-Ships.Info“. ((ru))
• Крейсеры проекта 68-бис: „Свердлов“ против британского крейсера типа „Тайгер“ в ЖЖ Дмитрий Быков-Львов ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Дзержинский (лек крайцер, 1950)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дзержинский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​