Дидима (Мала Азия)
Дидима (на старогръцки: Δίδυμα, днешният град Дидим) е древно светилище на бог Аполон с оракул в Западна Мала Азия, сред най-значимите светилища на Аполон наред с Кларос, Делфи и Додона. Има добре запазени големи постройки от древността.
| Дидима | |
 Колони от храма на Аполон | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна | Турция |
| Сайт | www.muze.gov.tr/didyma |
| Дидима в Общомедия | |
Дидима се намира близо до пристанищния град Милет, на западния бряг на Мала Азия (в днешна Турция). През VI век пр.н.е. навътре от брега е построен около 17 км дълъг „свещен път“, свързващ пристанището на Милет Панормос с Дидима. От двете страни на пътя били поставени архаични статуи на седнали мъже и лъвове (някои от тях сега са в Британския музей)[1].
И Херодот[2] и Павзаний[3] пишат, че когато йонийците пристигат (към I хилядолетие пр.н.е.), те намират едно по-старо култово място, на което е почитана местна богиня. Приема се че светилището е основано през II хилядолетие пр.н.е., но няма археологични доказателства за тази теза. Според легендата на това място Лето забременява от Зевс с Аполон и Артемида. Оракулът е много известен вероятно още през VII век пр.н.е.
Храм на Аполон редактиране
Първите строителни работи на храм на Аполон датират от около 540 г. пр.н.е. и този храм е от типа диптер, т.е. с портик с две редици колони и отворен вътрешен двор[4] Вътрешността била украсена с колони, чиято подредба била симетрична на тази на външните. Колоните имали фигуративна украса, подобна на използваната в Ефес. До Гръко-персийските войни за този храм се грижел родът на Бранхидите, но той е опожарен от персите през 494 г. пр.н.е.[5]
На мястото на архаичния храм в началото на елинистическата епоха започва строеж на нов колосален храм[1], който се свързва с посещението на Александър Велики в Милет през 334 пр.н.е.
Планирането на храма извършва известният архитект Пайоний (Пеоний) от Ефес (според други източници участва и Дафнис от Милет). Храмът на Аполон (118 м × 60 м) е почти завършен през II век пр.н.е., и макар че остава непокрит, е образец на елинистичния стил със 108 йонийски колони с височина 20 метра. Сградата е първият йонийски храм, при чийто строеж е спазена атическата традиция на равно разстояние между колоните.
Първите археологически разкопки са предприети през 1904 г. от Теодор Виганд по поръчение на берлинския музей и продължават до 1913 г. След 1962 г. разкопките продължават под ръководството на Клаус Тухелд (Klaus Tucheld) от Германския археологичен институт.
Източници редактиране
- ↑ а б Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 334.
- ↑ Херодот 1.157.3
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7.2.6.
- ↑ Peter Schneider: Neue Funde vom archaischen Apollontempel in Didyma. In: Ernst-Ludwig Schwandner (Hrsg.): Säule und Gebälk. Zu Struktur und Wandlungsprozeß griechisch-römischer Architektur. Bauforschungskolloquium in Berlin vom 16.-18. Juni 1994. Diskussionen zur Archäologischen Bauforschung. Vol. 6, 1996, p. 78 – 83.
- ↑ Didyma | ancient site, Greece // Encyclopedia Britannica. Посетен на 28 октомври 2022. (на английски)
Литература редактиране
- Херодот, 1, 157
- Павзаний, 7, 26
- Klaus Tuchelt, Didyma-Branchidai. Zabern, Mainz 1991, ISBN 3-8053-1316-0
- Joseph Fontenrose, 1988. Didyma. Apollo's Oracle, Cult and Companions, (Berkeley).
- H. W. Parke, 1985. The Oracles of Apollo in Asia Minor