Дийп Спейс 2
Дийп Спейс 2 (на английски: Deep Space 2) е мисия на НАСА, част от програма Ню Милениум изстреляна през януари 1999, съствена от две високотехнологични миниатюрни космически сонди изпратени към Марс. Сондите били наречени „Скот“ и „Амундсен“ в чест на Робърт Скот и Руал Амундсен, първите изследователи достигнали Южния полюс на Земята.
| Дийп Спейс 2 | |
 Двете сонди Дийп Спейс 2 заедно с топлинните си щитове. | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на |  НАСА/JPL |
| Основни изпълнители | Локхийд Мартин Спейс Систъмс |
| Тип | 2 спускаеми модула |
| Основни цели | изследване на Марс |
| Дата на изстрелване | 3 януари 1999 г. от Космически стартов комплекс 17, военновъздушна база Кейп Канаверал |
| Стартова установка | Делта II 7425 |
| Маса | 2,4 kg (всяка от двете сонди) |
| Орбита/траектория | около Марс |
| Международно означение | DEEPSP2 |
| Оборудване | |
| |
| Дийп Спейс 2 в Общомедия | |
Те трябвало да бъдат първите космически кораби, които ще проникнат през повърхността на друга планета. Двата апарата също са първите кацнали на друга планета, използвайки въздушна обвивка, а не парашути или ракети, за да намалят своята скорост при удар.
Сондите достигнали Марс без инциденти, но комуникацията никога не била установена след приземяването и на 13 март 2000 г. мисията била обявена за провал. Не се знае причината за неуспеха.[1]
Профил на мисията редактиране
Всяка сонда тежала само 2,4 kg и била поставена в защитна въздушна обвивка. Те пристигнали на Марс на борда на друг кораб, Марс Полър Лендър.[2] Космическите апарати кацнали на южния полярен регион на Марс на 3 декември 1999 г.[2] Сондите били спуснати от главния космически кораб във въздушните овивки с големина на баскетболни топки. Те се спуснали през марсианската атмосфера и ударили повърхността със скорост 179 m/s. Всяка въздушна обвивка е били конструирана така че при удара с повърхността тя да се разпадне и сондата с големина на грейпфрут да се разбие на две части. Долната част наречена „предно тяло“ е трябвало да пробие марсианската почва в дълбочина 0,6 m. Горната част от сондата или „задното тяло“ е проектирана така, че да остане на повърхността и да предава информация към Марс Глобъл Сървейър, който се намира в орбита около Марс. Орбиталният апарат е щял да изпраща получената информация от сондите на Марс към Земята. Двте отделни части на сондите е трябвало да останат свързани посредством кабел за данни.[1]
Провал на мисията редактиране
Сондите достигат Марс без проблем, но след кацането наземния екип не успява да установи връзка с тях. Не е известна каква е причината за това. Наземният екип има няколко предположения:[3]
- оборудването за предаване на радио сигналите е имало малък шанс да остане невредимо при сбълъска с марсианската повърхност
- има вероятност сондите да са се ударили в прекалено каменистта почва, която ги е повредила
- батериите на сондите, които са заредени година по-рано преди самото изстрелване може би са се изтощили преждевременно[4]
Галерия редактиране
|
Източници редактиране
- ↑ а б Deep Space 2 (DEEPSP2) // NSSDC Master Catalog. NASA – National Space Science Data Center, 2000. Архивиран от оригинала на 2009-07-24. Посетен на 19 декември 2013.
- ↑ а б Missions to Mars: Deep Space 2 – Key Dates // Solar System Exploration. NASA, 23 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2009-04-20. Посетен на 19 декември 2013.
- ↑ Report on the Loss of the Mars Polar Lander and Deep Space 2 Missions // Jet Propulsion Laboratory, 22 март 2000. Архивиран от оригинала на 2020-06-05. Посетен на 2013-12-19.
- ↑ Young, Thomas. Mars Program Independent Assessment Team Summary Report. House Science and Technology Committee, 14 март 2000. Посетен на 19 декември 2013.
Външни препратки редактиране
- Deep Space 2 Mission Profile Архив на оригинала от 2007-08-02 в Wayback Machine. by NASA's Solar System Exploration
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
