Димитра или Арап (на гръцки: Δήμητρα, до 1961 година: Αράπης, Арапис[1]) е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония. Димитра има население от 712 души (2001 г.).

Димитра
Δήμητρα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина440 m
Население306 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География редактиране

Селото е разположено на 440 m надморска височина на около 30 km югоизточно от град Гревена, на 3 km от десния (южен) бряг на река Бистрица (Алиакмонас).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Арап е гръцки християнски чифлик на турски бейове в югоизточната част на Гревенската каза на Османската империя.[3] Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Арапъ живеят 130 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Араб е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 23 къщи.[5]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Арапи (Αράπη ) има 120 гърци.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Арап влиза в състава на Кралство Гърция. В 1924 година при обмена на население между Турция и Гърция в селото са заселени 32 семейства или 140 души бежанци от Мала Азия и Понт.[3][2] В 30-те години са настанени още бежанци.[2]

Населението намалява заради последиците от Втората световна и Гражданската война.[2]

През 1961 година името на селището е сменено на Димитра.[2]

Селото има богато землище и произвежда жито и тютюн. Населението се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 151[2][7] 159[2] 284[2] 742[2] 454[2] 645[2] 574[2] 506[2] 548[2] 712 357

Забележителности редактиране

Основната църква е „Свети Георги“, на чийто храмов празник се провежда селският събор. На Голяма Богородица (15 август) в селото има трационно хоро и други празненства. В края на август и началото на септември силогосът на селото организира поредица културни прояви.[3]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 108. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012