Димитър Гешов
Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.
| Димитър Гешов | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1919 |
| Служи на |  България |
| Род войски | |
| Командвания | 2-ра пехотна дивизия (БВ и МВ) |
| Битки/войни | Балкански войни Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 14 септември 1860 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 55-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в Орханийска №11 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина.
Сръбско-българска война (1885) редактиране
През Сръбско-българска война (1885) е ротен командир в 11-а рота от 3-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.
През 1890 г. е назначен като помощник на главния ревизор в Министерството на войната. По-късно командва 3-ти пехотен резервен полк, на 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник и от същата година командва 4-ти пехотен плевенски полк[1], след което е назначен за командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
През Балканската война (1912 – 1913) командва поверената му бригада, а от 24 декември 1912 г. е началник на самата 2-ра пехотна тракийска дивизия. Командва дивизията в битката при Криволак, като за особено бойно отличие на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. През Междусъюзническата война (1913) с дивизията си участва в боевете при Криволак и Неготин, а след това заедно със 7-а пехотна рилска дивизия – в отбранителните боеве при Калиманци.
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
През Първата световна война (1915 – 1918) продължава да командва 2-ра дивизия, а от 11 септември 1916 до декември 1917 командва 1-ва отделна армия. На 22 март 1916 г. е награден с османски медал „За бойни заслуги“, на 11 май 1917 г. с орден „Меджидие“, а на 4 октомври 1917 г. със сребърен орден „Лиякат“.[2] На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 по здравословни причини напуска фронта и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. През 1919 г. е на лечение в Мюнхен, завръща се по-късно същата година и назначен за инспектор на пограничните войски. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е произведен в чин генерал от пехотата.
След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Пограничната стража. След Ньойския договор, на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса.
Генерал от пехотата Димитър Гешов умира на 8 януари 1922 г. в София.
Семейство редактиране
Димитър Гешов е женен и има 1 дете.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (8 октомври 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (2 август 1889)
- Подполковник (2 август 1893)
- Полковник (20 май 1902)
- Генерал-майор (22 юни 1913)
- Генерал-лейтенант (20 май 1917)
- Генерал от пехотата (1 юли 1919)
Награди редактиране
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ II, III и IV степен на обикновена лента
- Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие (1919)
- Орден „За заслуга“ на военна лента
- Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
- Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (22 март 1916)
- Орден „Меджидие“, Османска империя (11 май 1917)
- Сребърен орден „Лиякат“, Османска империя (4 октомври 1917)
Бележки редактиране
- ↑ възможно е да става дума за 4-та пехотна дивизия
- ↑ Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 190.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 119 – 120
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 78
- Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, стр. 121
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.