Димитър Жостов
Димитър Андонов Жостов е български военен деец, генерал-майор и политик.
| Димитър Жостов | |
| български генерал | |
 | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Софийски университет Национален военен университет Солунска българска мъжка гимназия |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 21 декември 1935 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Друга дейност | |
| Политика | |
| Партия | Демократически сговор |
| Депутат | |
| XXII ОНС | |
| Димитър Жостов в Общомедия | |
Биография редактиране
Димитър Жостов е роден на 16 септември 1968 г. в неврокопското село Гайтаниново. Син е на Андон Жостов и брат на Константин Жостов и Спас Жостов. Завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия в 1887 година,[1][2] а през 1890 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 21 август 1893 г. в чин поручик. Служи в 1-ви конен полк.[3] Влиза в редовете на Македонския комитет.[4] Участва в Четническата акция като войвода на един от отрядите на организацията.
В 1897 година завършва право в Софийското висше училище и става военен прокурор. През 1900 г. е произведен в чин капитан, от 15 май 1907 г. е майор, а от 5 април 1912 г. – подполковник. Служи като помощник-прокурор в Шуменския военен съд, следовател в Русенския военен съд и като председател на Софийския военен съд.[3]
Подполковик Жостов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническа война (1913), след което на 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Жостов е началник на военносъдебната част на Втора армия, след което е началник на военносъдебната част. След войната на 27 ноември 1918 е произведен в чин генерал-майор и през 1919 г. е уволнен от служба.
Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[5] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[6] Член-учредител е на Македонския научен институт.[7][8][9]
Генерал-майор Димитър Жостов умира на 21 декември 1935 година в София.[10] Погребан е в Централните софийски гробища.[11]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (2 август 1890)
- Поручик (2 август 1893)
- Капитан (1900)
- Майор (15 май 1907)
- Подполковник (5 април 1912)
- Полковник (2 август 1915)
- Генерал-майор (27 ноември 1918)
Трудове редактиране
- „Негово величество невежеството“ (1923), сборник с фейлетони
- „Негово превъзходителство социалното безгрижие“ (1929), сборник с фейлетони
- „Псалом що в Библията го нема“,в-к „Свободна Македония“, година II, бр. 55, София, 25 април 1924 година
Родословие редактиране
| Стойо Жостов | Иванка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Жостов (1842 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Жостов (1867 – 1916) | Димитър Жостов (1868 – 1935) | Спас Жостов (1881 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, във: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ а б Руменин, с. 311
- ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
- ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 28., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 163.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 311.