Димитър Томов Чкатров е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на Вътрешната македонска революционна организация. Негов брат е Йордан Чкатров, виден деец и основател на Македонската патриотична организация.

Димитър Чкатров
български революционер
Роден
1902 г.
Починал
1945 г. (43 г.)
Семейство
Братя/сестриЙордан Чкатров
Димитър Чкатров в Общомедия
Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Стерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев.

Биография редактиране

Роден е в Прилеп през 1902 година в семейство на бедни каменари. Учи в родния си град и завършва сръбска гимназия, след което следва в техническия факултет на Белградския университет по строително инженерство. Още като студент става член на ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Крушево и други. Печели голям авторитет сред студентите и местната интелигенция и става един от ръководителите на организацията. Тогава се създава трайната му връзка с Димитър Гюзелов.

Разкритията около Студентския процес през 1927 г. засягат и него. Отказва да емигрира и е арестуван заедно с голяма група студенти в Белград, и е осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявява твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището „железните гърди“. Присъдата си излежава в Скопие, Ниш, Пожаревац, Лепоглава, като е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. При неуспешен опит за бягство се прострелва в гърдите, но е излекуван и върнат в затвора, за да доизлежи присъдата си.

През 1936 година заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет)[1], а на следващата 1937 година продължава следването си, като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната.

Участва в учредяването на Български акционен комитет в Прилеп. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. По време на българското уп­равление Чкатров е тясно ан­гажиран със създава­нето на граждански национални клубове, чиято цел е да подпомог­нат присъединяването на Запад­ните македонски краища от Албания към България. Чкат­ров не е безкритичен, а е коректив на властта. През ноем­ври 1941 г. той изразява недовол­ството си пред правителството от водената стопанска политика в Македония, от недопускането на местни интелектуалци до ръ­ководни позиции в администра­тивния апарат, от ширещите се обвинения за автономистки нас­троения сред македонските бъл­гари и настоява за провеждането на "строго национална по­литика", която да преодолее тру­пащите се негативи.

След края на Втората световна война Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Димитър Чкатров е обвиняем заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация.[2] Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с Димитър Гюзелов край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.[3][4][5]

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F, посетен на 11 декември 2010 
  2. Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.254-256
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 524-525.
  5. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 373 – 374.