Дионисиат
Дионисиат (на гръцки: Μονή Διονυσίου) е един от двадесетте манастира на полуостров Атон, Гърция. Разположен е в югозападната част на полуострова. Дионисият е пети в йерархията на атонските манастири и е посветен на Свети Йоан Кръстител.
| Дионисиат Μονή Διονυσίου | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Света гора |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | ставропигиален |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на ЮНЕСКО  |
| Състояние | действащ мъжки манастир |
| Дионисиат в Общомедия | |
История редактиране
Основан е през XIV век от монах на име Дионисий от Горенци, Костурско. От името на монаха Дионисий идва и името на манастира. Хрисовулът за основаването на манастира е издаден през 1374 година от трапезундския император Алексий III Велики Комнин, който финансира строителството. Този хрисовул още се пази в манастира.
Манастирът е построен на западния бряг на полуострова върху стръмна скала високо над морето с изглед към дълбока гориста клисура. През 1535 година манастирът е почти изцяло разрушен от пожар. Възстановяването му започва бързо и главната църква в манастира е построена наново през 1547 година и изографисана от майстор Цортис, представител на прочутата Критска школа. През XVIII век е поставен златен иконостас. Около главния храм са разположени множество параклиси. През 1520 година е построена защитна кула с височина 25 метра. Периодично е използвана и за съхранение на книгите от манастирската библиотека. Действените монаси, които сега населяват манастира, са предприели мащабни работи по възстановяването и разкрасяването на манастира.
Ценности и реликви редактиране
Добре организираната манастирска библиотека съдържа много стари документи, включително 804 сборници с ръкописи и повече от 5000 печатни книги, евангелия от XI век, хрисовули и ръкописи. Особено ценно е илюстровано евангелие от XIII век. В специална крипта в главната църква се пазят и мощите на Константинополския патриарх Свети Нифонт, който като монах е живял в манастира.
Библиография редактиране
- Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987