Дионисий I Константинополски
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Дионисий.
Дионисий (на гръцки: Διονύσιος Α΄) е гръцки духовник, пловдивски митрополит от около 1455 до 1466 г. и вселенски патриарх на два пъти, от около 1466 до 1471 и от юли 1488 до 1490 година.
| Дионисий Διονύσιος Α΄ | |
| вселенски патриарх | |
 Две мощехранителници от края на XVIII век с мощи на Дионисий I, НИМ, София | |
| Роден |
около 1420 г.
|
|---|---|
| Починал | 1492 г.
|
| Канонизация | |
| Празник | 23 ноември |
| Дионисий в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в Димицана, Пелопонес около 1420 година. Към 1440 г. е монах в цариградския манастир Мангана и послушник на ефеския митрополит Марк Евгеник, който го ръкополага за свещеник. При завладяването на града (1453) е взет в плен от османците, но скоро бива откупен на свобода от богат грък. През 1455 г. е ръкоположен от цариградския патриарх Генадий II Схоларий за филипополски митрополит.[1] Издигнат е за патриарх с поддръжката на Мара Бранкович (1466). Потвърждава званието на литовския митрополит „митрополит на цяла Русия“ (1467).[2] По негово време мощите на Свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир (1469). Прогонен е от престола и се оттегля в манастира Кушница (1471).[3] През 1488 г., вече в напреднала възраст, повторно е повикан за патриарх, но през 1490 г. подава оставка и пак се връща в манастира си.[4] Останките му се пазят там. Църквата го почита като светец и чества паметта му на 23 ноември.
Литература редактиране
- Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931
- Τ. Γριτσόπουλος, Ὁ ἀπὸ Φιλιππουπόλεως οἰκουμενικὸς πατριάρχης Διονύσιος Α'. – Ἀρχεῖον τοῦ Θρακικοῦ λαογραφικοῦ καὶ γλωσσικοῦ θησαυροῦ, 20, 1955, 3 – 37
- Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5498
- M. Παΐζη-Aποστολοπούλου, O Διονύσιος Α΄ και το μοναστήρι της Κοσίνιτσας: Νέες γνώσεις από νέες αναγνώσεις. – В: H Δράμα και η περιοχή της, Iστορία και πολιτισμός. Δράμα, 1998, 279 – 286
- M.-H. Blanchet, Georges-Gennadios Scholarios (vers 1400-vers 1472): un intellectuel face à la disparition de l'Еmpire byzantin. Paris, 2008, 228.
- Л. А. Герд, Дионисий I. – Православная энциклопедия. Т. 15. Москва, 2009, 304
Бележки редактиране
- ↑ Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 112.
- ↑ Корогодина М. В. Грамота патриарха Константинопольского Дионисия Новгороду (1467): судьба славянского перевода. – Slověne, 10, 2021, No. 2, 321 – 337.
- ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454 – 1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 29 – 31; Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, 127 – 129.
- ↑ S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 47 – 48, 56.
| Симеон I | → | вселенски патриарх (1467 – 1471) |
→ | Симеон I |
| Нифонт II | → | вселенски патриарх (1488 – 1490) |
→ | Максим IV |