Дмитрий Язов
Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов (на руски: Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов) е съветски военен и политически деец.
| Дмитрий Язов | |
| съветски военен и политически деец | |
 | |
| Звание | маршал на Съветския съюз |
|---|---|
| Години на служба | 1941 – 1994 |
| Служи на |  СССР Русия |
| Род войски | |
| Командвания | Средноазиатски военен окръг, Далекоизточен военен окръг, министър на отбраната на СССР |
| Битки/войни | Велика Отечествена война |
| Награди | Орден „Ленин“, Орден „Отечествена война“ и др. |
| Образование | Военна академия на Генералния щаб на Русия Военна академия „Фрунзе“ |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 25 февруари 2020 г.
|
| Погребан | Митишчи, Русия |
| Друга дейност | председател на Комитета в памет на маршал Георгий Жуков |
| Подпис |  |
| Дмитрий Язов в Общомедия | |
Той е последният маршал на Съветския съюз (1990), предпоследният министър на отбраната на СССР (1987 – 1991), член на Държавния комитет за извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) и участник в Августовския пуч в Русия от 1991 г. Член на ЦК на КПСС (1987), кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1987 – 1990).
Биография редактиране
Роден е в Оконешниковски район на Омска област на 8 ноември 1923 г.[1]
По време на Великата Отечествена война е ранен, като през годините ѝ е командир на взвод и заместник-командир на рота на Волховския и Ленинградския фронт. След войната Дмитрий Тимофеевич завършва Московското пехотно училище „Върховен съвет на РСФСР“, Военната академия „Фрунзе“ (1956) и Генералщабната академия (1962). Изпратен е в Куба по време на Карибската криза. През 1971 г. завършва Академия по обществени науки на ЦК на КПСС в Москва, и на следващата 1972 г. – Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В.И.Ленин“. Язов постепенно се издига във военната йерархия и от 1970-те години командва последователно няколко военни окръга, включително Далекоизточния, където поддържа близки отношения с Юмжагийн Цеденбал и Ким Ир Сен. Началник на Главно управление „Кадри“ в Министерството на отбраната; армейски генерал от 1984 г.
Назначен е неочаквано с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1987 г. за министър на отбраната на страната (след полета на Матиас Руст и оставката на Сергей Соколов). През първите 3 години на тази длъжност Язов остава армейски генерал, което е необичайно (от 1935 г. всички глави на военното ведомство са маршали на Съветския съюз, с изключение на Сталин, който, ставайки народен комисар по отбраната през 1941 г., до 1943] г. не е имал никакви звания). Едва през 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов присвоява на Язов маршалско звание,[2] което е последното в историята на СССР. Язов също така е и единственият маршал на Съветския съюз, роден в Сибир.
През март 1991 г. Дмитрий Тимофеевич е преназначен на поста министър на отбраната на СССР с указ на президента.[3]
При Язов завършва Афганистанската война. Като консерватор той е доста непопулярен сред кръговете на поддръжниците на перестройката. През 1991 г. се присъединява към подготвянето на Държавния комитет за извънредното положение и от първите дни на създаването му влиза в неговия състав. По време на Августовския пуч по негова заповед в Москва навлизат танкове и друга тежка техника и се обсъжда планът за щурма на Белия дом.
Убедил се в провала на преврата, Язов се отправя във Форос при Горбачов и веднага при завръщането си е арестуван на летището. На 22 август 1991 г. е издаден указ на президента на СССР „За освобождаването на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“.[4]
От затвора Дмитрий Тимофеевич се обръща към президента с послание, в което се разкайва и нарича себе си „стар глупак“. Освободен след разглеждането на делото, през февруари 1994 г. е амнистиран, уволнен в оставка[5] и награден с поименно оръжие. По-късно участва в мероприятия на ветерани, присъства сред почетните гости на парадите на Победата и т.н. Нееднократно излиза със спомени за Държавния комитет за извънредното положение, поддържайки мнението, че заговор не е имало.
След оставката известно време Дмитрий Язов заема длъжностите главен военен съветник в Главното управление за международно военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Руската федерация и главен съветник-консултант на началника на Генералщабната академия на въоръжените сили на Русия.[6][7]
Член е на ръководните органи на редица обществени организации (в това число и на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков,[8] форума „Обществено признание“[9] и др.)
Консултант на началника на Военно-мемориалния център на Въоръжените сили на Русия.[10]
Женен (с втори брак). Има 4 деца и 7 внука.
Язов е последният маршал на СССР. Умира на 25 февруари 2020 г.
Награди редактиране
- Почетен Орден (2004 г.[11])
- Два ордена „Ленин“ – 1971 и 1981 г.
- Орден „Октомврийска революция“ – 1991 г.
- Орден „Червено знаме“ – 1963 г.
- Орден „Отечествена война“ – I степен – 1985 г.
- Орден Червена звезда 1945 г.
- Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III степен
- 19 медала
- 20 награди на други държави, в това число „Орден на Честта“ и орден „Че Гевара“.
- Орден „Св. Димитрий Донски“ – 2-ра степен (от Руската православна църква, 2005 г.[12])
Вижте също редактиране
Съчинения редактиране
- Язов Д. Т. Верны Отчизне. Москва. Воениздат. 1988 г.
- Язов Д. Т. Удары судьбы: Воспоминания солдата и маршала. Москва. „Палея“. 1999 г. ISBN 5-86020-256-X
- Язов Д. Т. Карибский кризис: Сорок лет спустя. Москва. „Мегапир“. 2006 г.
- Множество публикации[13]
Бележки редактиране
- ↑ По твърдение на самия Язов той е роден не през 1923, а през 1924 г., а годината в повече си я е приписал, за да попадне на фронта.
Вж.: ((ru)) Интервю на Дмитрий Гордон с маршал Язов Архив на оригинала от 2008-10-26 в Wayback Machine. - ↑ ((ru)) Указ №93 на президента на СССР от 28 април 1990 г. „За присвояването на армейски генерал Д. Т. Язов на воинско звание маршал на СССР“ Архив на оригинала от 2009-06-28 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Указ №1571 на президента на СССР от 1 март 1991 г. „За назначаването на другаря Д. Т. Язов за министър на отбраната на СССР“[неработеща препратка]
- ↑ ((ru)) Указ №2447а на президента на СССР от 22 август 1991 г. „За освобождението на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“ Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Указ №250 на президента на Русия от 7 февруари 1994 г. „За уволнението от военна служба в оставка на Д. Т. Язов и В. И. Варенников“ Архив на оригинала от 2009-06-21 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
- ↑ ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата temadnya.ru Архив на оригинала от 2013-11-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Страница на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков
- ↑ ((ru)) Статията „Подвиги и признание. Общественная палата предлагает создать специальную структуру для помощи ветеранам“ във вестник „Российская газета“ (бр. №4654 от 8 май 2008 г.)
- ↑ ((ru)) Ветерани от Въоръжените сили на Русия, взели участие в среща с президента
- ↑ ((ru)) Путин награждава участника в Държавния комитет за извъредното положение Дмитрий Язов с Почетен орден – 17 ноември 2004 г.
- ↑ ((ru)) Списък с наградените с църковни ордени военачалници и ветерани от Великата Отечествена война
- ↑ ((ru)) Списък с публикациите на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
Източници редактиране
- ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Комсомольская правда“
- ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Страница С“ Архив на оригинала от 2010-09-29 в Wayback Machine.
- ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Красная звезда“ Архив на оригинала от 2009-06-22 в Wayback Machine.
- ((ru)) Статията на Вихристюк З., Куджева Е. „Уроки жизни Маршала Язова Архив на оригинала от 2009-06-22 в Wayback Machine. на страницата blago-mh.ru
- ((ru)) Белов В. Профил на Маршал Язов на страницата profile.ru
- ((ru)) Биография на маршал Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язов, Дмитрий Тимофеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |