Долно Градче
Долно Градче (на македонска литературна норма: Долно Гратче) е село в източната част на Северна Македония, част от община Кочани.
| Долно Градче Долно Гратче | |
| — село — | |
 | |
  Долно Градче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 940 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Долно Градче в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 8 километра североизточно от град Кочани високо в Осоговската планина, наводнено от Кочанското езеро.
История редактиране
В XIX век Градче е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градче има 175 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Градче има 26 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно и Горно Градче (Gradtché) има 216 жители патриаршисти сърбомани.[3]
При избухването на Балканската война двама души от Градче (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
С изграждането на Кочанското езеро селото се наводнява и жителите се изселват.
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.