Драгалевци
Драгалевци е квартал на София в подножието на планината Витоша. Част е от административен район „Витоша“ на Столична община. Драгалевци е един от най-скъпите квартали на София.
| Драгалевци | |
| — квартал — | |
 Изглед от Витоша към Драгалевци | |
  Драгалевци  Драгалевци | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
| ЕКАТТЕ | 97029 |
| Драгалевци в Общомедия | |
Местонахождение редактиране
Близостта му до центъра на града (7 km) и планината „Витоша“, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата.
Кв. „Драгалевци“ е разположен в подножието на планината, между кв. „Симеоново“ и кв. „Бояна“ в близост до „Околовръстния път“ на гр. София.
История редактиране
В квартала са открити останки от късноантична църква с фрагменти от релефна украса, която не е подробно проучвана.[1]
Произходът на името Драгалевци не е напълно изяснен.[2] Още нещо, което жителите на Драгалевци сметнали за нужно да направят, е да кръстят училището си на Апостола, сега в центъра на Драгалевци се издига 50-о ОУ „Васил Левски“. Табели в центъра на Драгалевци сочат пътя, по който е минал Апостола, по стъпките на Васил Левски са минавали много групи с ученици и още други туристи, които могат да свидетелстват, че тази пътека съществува.
До 1961 година Драгалевци е отделно селище.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Архитектура редактиране
Кварталът е застроен преди всичко с нормалните селски къщи или в долната част (около магазин „Фантастико“, т.нар. жк. „Водолей“) с луксозни вили с просторни дворове, еднофамилни къщи и малки семейни хотели. Тенденциите за строителство в района са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Такива има изградени вече в района, а други все още се строят. Цените на имотите в кв. „Драгалевци“ поддържат едни от най-високите нива в столицата. Свободните терени намаляват, въпреки липсата на канализационна инфраструктура.
Образование, здравеопазване, стопанска дейност, отдих, икономика и население редактиране
В квартала има едно държавно училище, 50 ОУ „Васил Левски“ на ул. „Белла Донна“ №1, и едно частно училище с изучаване на английски език „Св. Георги“. Здравната служба е на адрес ул. „Хан Крум“ №5 – 7, има и много частни детски градини, една от които е ЧДГ „Чуден свят“ на ул. „Маточина“ №2А. Кварталът има кметство и поща, разположени на пл. „Цар Иван Александър“. Близостта до Витоша и един от най-популярните манастири в района – „Драгалевския манастир“, правят мястото предпочитано за разходка през уикендите. В района има много добри ресторанти и няколко хотела (един от които 5-звезден). В близост се намира и манастира „Св. Богородица“, строен през 13 век. В квартал „Драгалевци“ е изградена двуседалкова въжена линия, която свързва квартала със ски пистите на Витоша.
От страна на магазини, комуникации и т.н кв. Драгалевци има с какво да се похвали. Отличен доставчик на интернет и кабелна телевизия, множество магазини разпръснати из площта на огромния квартал, филиали на търговските вериги Фантастико и Лидл в близост до околовръстния път, както и магазин „Макс“ с Виенски салон по пътя за Симеоново.
Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[5]
Транспорт редактиране
Основната транспортна връзка на квартала с центъра на града е бул. „Черни връх“. Оттук минават следните автобусни линии:
| Линия | Маршрут |
|---|---|
| 64 | Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Бояна – Център по Хигиена |
| 66 | Зоопарка – кв. Драгалевци – хотел Морени (движи се само празник) |
| 68 | Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Симеоново (движи се само работни дни) |
| 98 | Зоопарка – гробищен парк Драгалевци – кв. Симеоново – с. Бистрица – с. Железница |
Личности редактиране
- родени в Драгалевци
Анто Колев – Драгалевски, български революционер и македоно-одрински опълченец.
Други редактиране
На Драгалевци е наречена улица „Драгалевска“ в близкия квартал „Лозенец“ (Карта).
Бележки редактиране
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 130.
- ↑ Към тайните на едно име – Драги левове, Драгалефча или Драгалевци? // Архивиран от оригинала на 2016-09-20. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
Външни препратки редактиране
- Официален сайт Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine.