Драгомирово (Струмишко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драгомирово.
| Драгомирово Драгомирово | |
| — село — | |
  Драгомирово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 200 m |
| Драгомирово в Общомедия | |
Драгомирово (на македонска литературна норма: Драгомирово) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Босилово, Струмишко.
География редактиране
Селото е било разположено в средата на Струмишкото поле на пътя Струмица – Берово, между селата Дабиля и Петралинци, близо до днешното село Босилово.[1]
История редактиране
Драгомирово се споменава в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 546 жители, от които 541 са християни и само 5 са мюсюлмани.[2]
През XIX век Драгомирово е малко чисто българско село, числящо се към Струмишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгомирово (Dragomirovo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 71 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 195 жители българи християни.[4]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Драгомирово (Dragomirovo) има общо 72 християни, от които 40 българи екзархисти, 8 българи протестанти и 24 цигани.[5]
По време на Балканските войни (1912 – 1913) Драгомирово е опожарено и изселено.[6]
През 1935 година властите полагат усилия да възродят селото, като заселват 10 сръбски колонистки семейства с произход от Далмация, Черна гора и Сърбия. По време на Втората световна война през 1941 година колонистките семейства напускат селото.[6]
Личности редактиране
- Родени в Драгомирово
Васил Драгомиров (1881 – 1969), български просветен деец и революционер
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 145.
- ↑ Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 311. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ а б Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 74. (на сръбски)