Драчево (община Кисела вода)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разшеряване по версията на северномакедонска книжовна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.
Драчево (на македонска литературна норма: Драчево) е селище в Скопското поле.
| Драчево Драчево | |
| — село — | |
 Поглед към част от селото и квартала. | |
  Драчево  Драчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Кисела вода |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 236 m |
| Население | 19 246 души (2002) |
| МПС код | SK |
| Драчево в Общомедия | |
География редактиране
Драчево е разположено южно от град Скопие, столицата на Северна Македония. По-голямата и нова северна част на Драчево е квартал на Скопие, а традиционната южна част се води като село. Южно от селото е манастирът „Преполовение“.
История редактиране
В края на XIX век Драчево е българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1881 година Драчево страда от насилията на Идрис бег.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драчево живеят 1180 българи християни.[2]
В началото на XX век Драчево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драчево има 1080 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 8 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Драчево (Dračevo) като българско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Георгиев Райков е български кмет на Драчево от 18 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кметове са Тодор Николов Георгиев от Скопие (28 август 1942 - 3 ноември 1942) и Петър п. Панчев Панарджиев от Скопие (5 ноември 1942 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година село Драчево има 8641 жители, а квартал Драчево – 10 605 жители.[8]
| Националност | Село Драчево | Квартал Драчево |
| македонци | 7741 | 9269 |
| албанци | 22 | 179 |
| турци | 106 | 270 |
| роми | 339 | 276 |
| власи | 16 | 28 |
| сърби | 64 | 225 |
| бошняци | 268 | 140 |
| други | 85 | 218 |
В Драчево има църкви „Света Петка“, „Свети Спас“ и православна семинария „Свети Климент Охридски“.
Личности редактиране
- Родени в Драчево
Ангел Георгиев (1880 – ?), деец на ВМОРО- Блажо Кромпир (? – 1911), четник при Васил Аджаларски, загинал в Сопища[9]
- Георги Митрев, български свещеник, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[10]
- Спас Хр. Шиндар, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[11]
- Търпе Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО
- Търпе Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[12]
Бележки редактиране
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
