Дреново (Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Κρανιές, Краниес, до 1926 година Δρένοβο, Дреново[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
| Дреново Κρανιές | |
| — село — | |
  Дреново  Дреново  Дреново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
География редактиране
Развалините на селото са разположени на югоизточния бряг на Малкото Преспанско езеро в подножието на рида Голина на Корбец (Трикларио).
История редактиране
В Османската имприя редактиране
В XV век в Дренова, Леринско са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[2]
В XIX век Дреново е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дрѣново живеят 70 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново (Drenovo) има 104 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Населението му масово емигрира отвъд океана, към България и Албания. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреново има 15 къщи славяни християни.[6]
Селото е унищожено в Гражданската война като 28 семейства или 152 души емигрират в Югославия, България и другите социалистически страни, а на останалите 27 семейства е забранено да се завърнат в селото и се заселват в съседното село Лънги.
- Преброявания
- 1913 – 124 души
- 1920 – 115 души
- 1928 – броено към Лънги
- 1940 – 150 души
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)