Душинци
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:03, 14 април 2018 (UTC). |  |
Душинци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.
| Душинци | |
  Душинци  Душинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8 души[1] (15 март 2024 г.) 0,894 души/km² |
| Землище | 9,283 km² |
| Надм. височина | 985 m |
| Пощ. код | 2398 |
| Тел. код | няма |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 24205 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011) |
| Душинци в Общомедия | |
География редактиране
Село Душинци с намира в планински район, сгушено в североизточния склон на Големи връх (1481 м.), най-високият връх на Ерулската планина.
История редактиране
Културни и природни забележителности редактиране
Манастирска църква Св. Троица редактиране
Северозападно от село Душинци, сред вековна букова гора се намира местността „Манастир“. Исторически източници свидетелстват, че тук се е намирал малък православен манастир, строен и съществувал по време на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от религиозния комплекс е запазена само малката еднокорабна манастирска църква „Света Троица“, по-известна като Ерулски манастир. Многократно разрушавана изцяло или частично по време на османската власт по българските земи, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г. На няколко метра пред централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години.
Според местната легенда обаче двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на владичеството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул – Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата.
Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.
Редовни събития редактиране
Ежегоден събор на селата Душинци и Ерул в местността Манастир на църковния празник Св. Троица.
