Дядово
Дя̀дово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
| Дядово | |
  Дядово  Дядово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 526 души[1] (15 март 2024 г.) 31,3 души/km² |
| Землище | 16,836 km² |
| Надм. височина | 135 m |
| Пощ. код | 8918 |
| Тел. код | 04523 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 24760 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Дядово Ивайло Миндов (РЗС) |
География редактиране
Село Дядово се намира на около 38 km югозападно от областния център град Сливен, около 7 km южно от общинския център град Нова Загора и около 17 km север-североизточно от град Раднево. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, в прехода му към северозападните поли на Светиилийските възвишения, откъм левия (източния) бряг на река Блатница (до 1942 г. с име Азмака). Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и лесивирани[2].[3] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 137 m, нараства на изток до около 150 m, а на запад към реката намалява до около 125 m.
През селото минава третокласният републикански път III-554, който на север прави връзка с автомагистрала „Тракия“ и продължава през село Езеро до град Нова Загора, а на юг през селата Богданово и Любенова махала и градовете Раднево, Гълъбово и Симеоновград до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8.
Землището на село Дядово граничи със землищата на: село Езеро на север; село Радево на изток и югоизток; село Богданово на юг; село Загорци на югозапад и запад; село Стоил войвода на запад.
В землището на Дядово има 3 микроязовира.[4]
Населението на село Дядово, наброявало 787 души при преброяването към 1934 г. и 866 към 1946 г., намалява до 441 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 460 лица, за 223 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 96 – към „турска“, за 136 – към „ромска“, за 2 – „не отговорили“, а за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.[6]
На изток и североизток от Дядово, в северозападната част на Светиилийските възвишения, има кариера за добив на доломит, намираща се в неговото и на село Езеро землища (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 24760.63.75, 24760.7.122, 27111.106.385, 24760.7.56 и други в съседство или близост с посочените; по данни към 10 август 2023 г.).[7] Кариерата е била обслужвана транспортно от демонтирана вече „глуха“ железопътна линия, която се е отклонявала (поземлен имот с кадастрален идентификатор 69314.83.293[7]; по данни към 10 август 2023 г.) от минаващата западно от Дядово железопътна линия Симеоновград – Нова Загора, заобикаляла е селото от юг и изток и е завършвала близо до административната сграда на кариерата (поземлен имот с кадастрален идентификатор 27111.35.264; по данни към 10 август 2023 г.).[7]
История редактиране
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Деде кьой – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Деде кьой е преименувано на Дядово през 1906 г.[8]
Начално училище в село Дядово – за което архивните данни са оскъдни – има, вероятно, от 1905 г.[9] От 1944 г. до 1970 или 1971 г., когато вероятно е закрито, то носи името „Иван Вазов“.[10]
Земеделското спестовно-заемно сдружение „Кариера“, основано през декември 1925 г. в село Дядово, действа от октомври 1926 г. Целта и задачите на сдружението са: кредитиране на членовете му за стопанските им нужди; спестовност; доставка на стоки за потребление. През 1928 г. сдружението се преименува на Кредитна кооперация „Кариера“ и носи това наименование до 1948 г. Кооперацията изкупува всички селскостопански произведения, доставя стоки за нуждите на селото, открива банково представителство и застрахователно дружество. До 1952 г. тя се нарича Всестранна кооперация „Кариера“, след което се преименува на Потребителна кооперация „Кариера“. По нареждане на Районния кооперативен съюз – Нова Загора, на чието подчинение е до 30 юни 1953 г., кооперацията преминава в Градската потребителна кооперация „Наркооп“ – Нова Загора, а на 30 декември 1959 г., съгласно извършената административна реорганизация на окръзите, преминава към Потребителната кооперация в село Стоил войвода.[11]
Обществени институции редактиране
Село Дядово към 2023 г. е център на кметство Дядово.[12][13]
В село Дядово към 2023 г. има:
Културни и природни забележителности редактиране
Селищната могила при Дядово е една от най-големите в Югоизточна Европа. Разположена е в югозападния край на селото. Културните слоеве представят непрекъснат живот в продължение на повече от 7000 години – неолит, халколит, бронзова и желязна епоха, късна античност и Късно средновековие. Проучени са средновековно селище с некропол от 9 – 12 век, късноантична крепост; открити са находки от късната бронзова и ранната желязна епоха (средата на второто – средата на първото хилядолетие пр.Хр.). От ранната и средната бронзова епоха (края на четвъртото – началото на второто хилядолетие пр.Хр.) са разкрити 16 строителни хоризонта. През средната бронзова епоха (началото на второто хилядолетие пр.Хр.) селището променя планировката си поради съществени промени в организацията на религиозния и политическия живот, превръща се в център на система от селища в района. В югоизточната част на могилата е обособена цитадела с кръгъл план, оградена от ров, облицован с камъни, и външни концентрични ровове. Открити са павирана с камъни улица, ансамбъл от култови сгради, апсидни[19] жилищни постройки, пещи, огнища и зърнохранилища, предмети на бита и култа, калъпи за изливане на бронзови предмети и други. От 1977 г. се проучва от български екип в сътрудничество с Нидерландия, от 1985 г. – от българо-японска експедиция.[3]
От палеорнитолога проф. Златозар Боев са открити в праисторическото селище от ранно-бронзовата епоха костни останки от 3 вида птици – пъдпъдък (Coturnix coturnix), голяма дропла (Otis tarda) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). Находките от домашна кокошка са едни от най-древните в страната и доказват наличието на птицевъдство по онова време в тези земи. В средновековното селище и некропола той е установил и останки от местен див колхидски фазан (Phasianus colcicus colchicus), гургулица (Streptopelia turtur), както и такива от домашна кокошка.[20]
Други редактиране
Селото е родното място на строителните предприемачи братя Диневи.
Литература редактиране
- Борис Д. Борисов. Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско и мястото ѝ в ранновизантийската укрепителна система. – Във: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“-Велико Търново, 2010.
- Boev, Z. 2006. Avian remains from the Early Bronze Age settlement near Dyadovo village (vicinity of the town of Nova Zagora (Stara Zagora Region, SE Bulgaria) – Historia naturalis bulgarica, 17: 133 – 135.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Лесивирани почви (Luvisols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-13.
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1914, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора; язовири „Дядовски“, „Под архиологически разкопки (Под архиологическите разкопки-341)“ и „Катевски (Катевски-263)“, село Дядово; към 2023 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дядово, общ. Нова Загора, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ а б в Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ДЯДОВО (Деде кьой) ..., Сл (Справка към 10 август 2023.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 367К „Начално училище – с. Дядово, Сливенско (1905 – 1944)“; Характеристика на документите. Списък с описи.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 771 „Народно начално училище „Иван Вазов“ – с. Дядово, Сливенско (1944 – 1971)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 253К „Кредитна кооперация „Кариера“ – с. Дядово, Сливенско (1925 – 1944)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Справка за събитията за кметство Дядово, общ. Нова Загора
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Дядово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Развитие – 1931“, село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Развитие – 1931“, село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Възнесение“ – с. Дядово[неработеща препратка]
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8918 Дядово (временно закрита) // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-13.
- ↑ Регистър на детските градини»Област Сливен»Община Нова Загора»Село Дядово»Целодневна детска градина
- ↑ Речник на българския език. АПСЍДА ж. 2. Архит. Полуцилиндрична или многостенна изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол.
- ↑ Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.
