Уикипедия

Евгений Добренко

руски литературен историк

Евгений Александрович Добренко (на руски: Евгений Александрович Добренко) е руски литературен историк. Най-авторитетният изследовател на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Професор във Венецианския университет.

Евгений Добренко
руски литературен историк
Роден
4 април 1962 г. (62 г.)
Учил вОдески национален университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, теория на литературата
Работил вОдески държавен университет
Московски държавен университет
Университет Дюк
Станфордски университет
Колеж Амхърст
Калифорнийски университет в Ървайн
Нотингамски университет
Шефилдски университет
Публикации„Форматирането на съветския читател“ (1997)
„Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007)
НаградиНаграда „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура (2012)

Биография редактиране

Евгений Добренко е роден на 4 април 1962 г. в Одеса. Получава бакалавърската си степен (1984) и защитава доктората си по руска литература (1987) в Одеския държавен университет, където след това постъпва и като преподавател (1987 – 1991)[1]. След това работи последователно в Московския държавен университет и в Руския хуманитарен държавен университет в Москва. През 1992 г. емигрира в САЩ, където преподава в Университета Дюк (1992 – 1997), в Станфордския университет (1997 – 1998), в Колежа Амхърст (1998 – 1999), в Калифорнийския университет в Ървайн (1999 – 2000). Премества се в Англия, където първоначално преподава в Нотингамския университет (2000 – 2006). От 2007 до 2021 г. е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика.

Изследователските му интереси са в областта на социалистическия реализъм и съветската литературна и културна история. Най-прочутите му книги са „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007) и „Музеят на революцията“ (2008).

През декември 2013 г. изнася академична лекция в Нов български университет в София[2][3][4] и гостува в предаването „Панорама“ на БНТ[5].

Признание и награди редактиране

Печелил е стипендии и изследователски грантове на Станфордския център по културология (на английски: Stanford Humanities Centre Fellowship) (1997-98)[6], на Колежа Амхърст (на английски: Karl Loewenstein Fellowship in Political Science and Jurisprudence at Amherst College) и на Международния център „Удроу Уилсън“ (на английски: Kennan Institute of the Woodrow Wilson International Centre Fellowship).

Бил е сътрудник на Международния център за научни изследвания към Нюйоркския университет и към Центъра за изследвания в областта на изкуствата, социалните науки и хуманитаристиката към Кеймбриджкия университет.

Един от носителите на Гугенхаймова стипендия.

През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за сборника История русской литературной критики: советская и постсоветская эпохи.

Библиография редактиране

Монографии редактиране

  • (съавтор заедно с Галина Белая и Иван Есаулов). „Конармия“ Исаака Бабеля (Исак-Бабеловата „Конармия“), Москва, 1993.
  • Метафора власти. Литература сталинской эпохи в историческом освещении (Метафората за властта: Литературата на сталинската епоха в исторически контекст), Мюнхен, 1993.
  • Формовка советского читателя (Форматирането на съветския читател), Санкт-Петербург: Академический Проект, 1997, 321 с. ISBN 5-7331-0083-4
    The Making of the State Reader: Social and Aesthetic Contexts of the Reception of Soviet Literature, Stanford, Stanford University Press, 1997.[7]
  • Формовка советского писателя. Социальные и эстетические истоки советской литературной культуры (Форматирането на съветския писател. Социалните и естетическите корени на съветската литературна култура), Санкт-Петербург: Академический Проект, 1999, 558 с. ISBN 5-7331-0134-2 [8]
    The Making of the State Writer: Social and Aesthetic Origins of Soviet Literary Culture, Stanford, Stanford University Press, 2001.
  • Aesthetics of Alienation: Reassessment of Early Soviet Cultural Theories (Естетика на отчуждението: Успокоителната сила на ранните съветски теории за културата), Evanston, Illinois: Northwestern University Press, 2005.
  • Political Economy of Socialist Realism (Политикономия на социалистическия реализъм), New Haven, Yale University Press, 2007.[9]
    Политэкономия соцреализма, Москва: Новое литературное обозрение, 2007, 592 с. ISBN 5-86793-482-9
  • Stalinist Cinema and the Production of History: Museum of the Revolution, Edinburgh, Edinburgh University Press & New Haven, Yale University Press, 2008.[10]
    Музей революции. Советское кино и сталинский исторический нарратив (Музеят на революцията. Съветското кино и сталинският исторически наратив), Москва: Новое литературное обозрение, 2008, 424 с. ISBN 978-5-86793-585-6
  • (в съавторство с Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел и Пламен Дойнов). Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации, София: Кралица Маб, 2013, 352 с. ISBN 978-954-533-132-9 [11]
  • Поздний сталинизм. Эстетика политики. В 2 томах. М.: Новое литературное обозрение, 2020, 1312 с. ISBN 978-5-4448-1150-4
    Late Stalinism: The Aesthetics of Politics. Translated by Jesse M. Savage. New Haven, Yale University Press, 2020, 584 p.

Съставителство и редакция редактиране

  • (съставител) Избавление от миражей соцреализма сегодня (Спасявайки се от миражите на социалистическия реализъм днес), Москва: Советский писатель, 1990.
  • (съсъставител заедно с Томас Лахусен). Socialist Realism without Shores (Социалистически реализъм без брегове), Durham and London, Duke University Press, 1997.
  • (съсъставител заедно с Марина Балина и Нанси Конде). Endquote: Sots-Art Literature and Soviet Grand Style (Край на цитата: Литературата на соцарта и съветския висок стил), Evanston, Northwestern University Press, 1999.
  • (съсъставител заедно с Ханс Гюнтер). Соцреалистический канон (Соцреалистичният канон), Санкт Петербург, 2000.
  • (съсъставител заедно с Мария Балина и Юрий Мурашов). Советское богатство. Статьи о культуре, литературе и кино (Съветското богатство. Статии за културата, литературата и киното), Санкт-Петербург: Академический Проект, 2002, 464 с. ISBN 5-7331-0162-8
  • (съставител, автор на предговора и коментарите). Критика 1917-1932 годов (Критиката на 1917-1932 години), Москва: АСТ и Астрель, 2003, 464 с. ISBN 5-17-018777-7
  • (съсъставител заедно с Ерик Найман). The Landscape of Stalinism: The Art and Ideology of Soviet Space (Сталинисткият пейзаж: Изкуството на идеологията на съветското пространство), Seattle and London, University of Washington Press, 2003.
  • (съсъставител заедно с Катерина Кларк, Андрей Артизов и Олег Наумов). Soviet Culture and Power: A History in Documents, 1917-1953 (Съветската култура и властта: История в документи, 1917-1953), New Haven, Yale University Press, 2007.
  • (съсъставител заедно с Мария Балина). Petrified Utopia: Happiness Soviet Style (Вмраморосаната утопия: Щастието в съветски стил), London & New York: Anthem Press, 2009.
  • (съсъставител заедно с М. Липовецкий, Илья Кукулин и Мария Майофис). Неканонический классик: Дмитрий Александрович Пригов (Неканоничният класик: Дмитрий Александрович Пригов), Москва: Новое литературное обозрение, 2010, 800 с. ISBN 978-5-86793-748-5 [12][13]
  • (съсъставител заедно с Марина Балина). The Cambridge Companion to Twentieth-Century Russian Literature, Cambridge: Cambridge University Press, 2011.
  • (съсъставител заедно с Галин Тиханов). A History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond (История на руската литературна теория и критика: Съветската епоха и след това), Pittsburgh: Pittsburgh University Press, 2011.[14]
    История русской литературной критики: советская и постсоветская эпохи, Москва: Новое литературное обозрение, 2011, 792 с. ISBN 978-5-86793-918-2 [15]
  • (съсъставител заедно с Марк Липовецки). Russian literature since 1991 (Руската литература след 1991 г.), Cambridge: Cambridge University Press, 2015

Източници редактиране

  1. ↑ „Evgeny Dobrenko“ Архив на оригинала от 2013-12-11 в Wayback Machine. на сайта на Фондация „Джон Саймън Гугенхайм“. ((en))
  2. ↑ „Социалистически реализъм и реален социализъм: съветският опит“ – публична лекция в рамките на международен научен семинар „Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации“ Архив на оригинала от 2013-12-10 в Wayback Machine., сайт на НБУ, 5 декември 2013.
  3. ↑ „Двустранен международен научен семинар „Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации“, 2–6 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-12-10 в Wayback Machine., сайт на НБУ, декември 2013.
  4. ↑ „Академична среща с Евгений Добренко“, сайт на НБУ, 6 декември 2013.
  5. ↑ „Панорама“ Архив на оригинала от 2019-04-15 в Wayback Machine., сайт на БНТ, 6 декември 2013 (видео).
  6. ↑ „Evgeny Aleksandrovich Dobrenko“ на сайта на Станфордския университет. ((en))
  7. ↑ Karl Loewenstein, „How Soviet Writers Learned to Love Socialist Realism“, рец. за The Making of the State Reader: Social and Aesthetic Contexts of the Reception of Soviet Literature, H-Russia May, 2004. ((en))
  8. ↑ Сергей Трунёв, „Евгений Добренко. Формовка советского писателя“, рец. в сп. „Волга“, 2000, №4. ((ru))
  9. ↑ За „Political Economy of Socialist Realism“ на сайта на Yale University Press. ((en))
  10. ↑ За „Stalinist Cinema and the Production of History: Museum of the Revolution“ на сайта на Yale University Press. ((en))
  11. ↑ „Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации“ Архив на оригинала от 2013-12-10 в Wayback Machine., сайт на издателство „Кралица Маб“.
  12. ↑ Надежда Горлова, „А может, он и правда бесом был?“, рец. във в. „Независимая газета“, 22.07.2010. ((ru))
  13. ↑ Александр Уланов, „Мученик искусства“, рец. в сп. „Знамя“, 2010, №11. ((ru))
  14. ↑ За „A History of Russian Literary Theory and Criticism“ на сайта на Pittsburgh University Press. ((en))
  15. ↑ „Литературная критика: непростая история“, репортаж за обсъждане, проведено в Института за хуманитарни историко-теоретични изследвания „А.В. Полетаев“ – сайт на университета, 23 мая 2012. ((ru))

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евгений_Добренко&oldid=12105809“.