Евтимиос Каудис
Евтимиос Каудис (на гръцки: Ευθύμιος Καούδης) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, действа между 1903 и 1906 година в района на Баба планина, в Корещата и Мариово.
| Евтимиос Каудис Ευθύμιος Καούδης | |
| гръцки андартски капитан | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 декември 1956 г.
|
| Евтимиос Каудис в Общомедия | |
Биография редактиране
Евтимиос Каудис е роден през 1866 или 1872 година в Каликратис, остров Крит.[1]
На 13 юни 1903 година преминава гръцко-турската граница и навлиза в Македония с подготвената от Георгиос Цондос чета от 150 души, в която са и другите критяни Георгиос Перос, Ламбринос Вранас, Георгиос Диконимос, Георгиос Сейменис, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис[2]. Заедно с Германос Каравангелис те влизат в Зелениче и след като Евтимиос Каудис пребива от бой мухтаря на българската църква костурският митрополит изнася служба на гръцки.
След избухването на Илинденско-Преображенското въстание дават сражение на българска чета на ВМОРО при Влахоклисура, а по-късно участват в опожаряването на Косинец. След това всичките критяни, без убития Георгиос Сейменис, се изтеглят от Македония, за да се завърнат през следващата 1904 година[3].
През август 1904 година Димитриос Калапотакис и Политис му възлагат да подготви чета и да навлезе с нея в Македония. По същото време Георгиос Балтадзис възлага на Павлос Мелас да навлезе с чета в Македония.
| Чета на Каудис, август 1904 година | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Бележка |
| 1. Евтимиос Каудис | Ευθύμιος Καούδης | капитан |
| 2. Павел Киров | Παύλος Κύρου | заместник-капитан |
| 3. Стилианос Клидис | Στυλιανός Κλειδής | |
| 4. Емануил Скундрис | Εμμανουήλ Σκουντρής | |
| 5. Аристидис Нистарис | Αριστείδης Νύσταρης | |
| 6. Йоанис Калогеракис | Ιωάννης Καλογεράκης | |
| 7. Йоанис Сейменис | Ιωάννης Σεϊμένης | |
| 8. Симо Стоянов | Σίμος Στογιάννης ή Ιωαννίδης | |
| 9. Ставрос Зулис | Σταύρος Ζούλης | |
| 10. Йоанис Симаникас | Ιωάννης Σιμανίκας | |
| 11. Христос Левкарудакис | Χρήστος Λευκαρουδάκης | |
| 12. Т. Лицис | Θ. Λίτσης | |
| 13. Димитриос Спанопулос | Δημήτριος Σπανόπουλος | |
| 14. Сотирис Хадзидакис | Σωτήρης Χατζηδάκης | |
| 15. Апостолис Агакидис | Απόστολος Αγακίδης | водач от Цотили |
На 11 (24) август първата част от четата тръгва от Пирея с кораб за Волос, последвана от втората. Посрещнати са от Никостратос Каломенопулос, отговорник на Македонския комитет в Тесалия, който ги отвежда в Каламбака. В Каламбака Симо Стоянов се разболява и е принуден да остане в града. На 18 (31) август минават границата и пристигат в Елевтерохори. После минават Венетикос и пристигат в Коцко. На 22 август (2 септември) четата тръгва от Коцко и през Хориво на 22 август (4 септември) стигат в Костараджа. В Костараджа учителят Пандазис Хрисостомидис препоръчва на Каудис за четник Динас Стерю и капитанът го взима въпреки протестите на Павел Киров. Вечерта на 23 август (5 септември) тръгват от Костараджа и през Чуриловския манастир стигат Лехово, където отсядат в къщата на Зиси Дульо. В Лехово заболяват Хадзидакис и Скундрис, и са принудени да останат там до 27 август (9 септември). На 27 август четата оставя Хадзидакис в Лехово и се отправя на север през Прекопана към Бел камен. Там Каудис се среща с Анастасиос Стилядис и Христос Екзархос и продължават към Лаген, където се срещат с поп Трендафил и оттам за Неред. В срещите си с местните Каудис заявява, че е изпратен от свободна Гърция и скоро ще дойдат и други чети, опитва се да получи информация за българските чети и да формира доверие в гръцките.
На 29 август (11 септември) Каудис се отправя към Желево между Турие и Търсие. На следващия ден е в района на Ощима, опитвайки се да събере сведения за българските чети. Вечерта на 1 (14) септември влиза в Желево и оставя част от въоръжението си в къщата на Атанас и Филип Стефанови. Четата не е пусната в селото, тъй като е сметната за разбойническа, въпреки че в нея е Павел Киров. Чак когато Трайко Ландзакис отива в гръцкото консулство в Битоля и получава уверение, че Каудис е гръцки капитан, желевци ги допускат в селото.
На 3 (16) септември Каудис отива в Писодерския манастир „Света Троица“, където архимандрит Модестос му предава писмо от Битоля. Там се среща и с поп Ставрос Цамис. В Писодер научава, че четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха са около Желево и тръгва да им направи засада. На 4 септември пристига в Желево, където организира местна милиция от 15-16 души. В писмо до консулството в Битоля пише, че подозира желевци в предателство. На 5 септември Каудис праща Динас Стерьос да залови Стойко Янкулич от Ощима, а четата без Скундрис, Симаникас и Спанопулос се отправя към манастира „Света Троица“. Там Каудис се среща с попа от Герман Никола, пъдаря на същото село Константин Найдов и учителя от Рудари Христо Попконстантинов и им обещава, че ще мине през селата им, за да подкрепи патриаршистките партии. Среща се със Ставрос Цамис и Георги Доде, който влиза в четата. Каудис убива заловения Янкулич, както и предателя от Писодер Хадзипавлос. На 13 (26) септември Каудис приема в четата си Лазар Георгиев по настояване на Павел Киров и тъй като никой ощимянин не иска да тръгне за Костур, за да се срещне с Мелас, четата отива в Търнава. На 15 септември четата напуска Търнава, на 16-и чака покана да тръгне за Герман, но на 17 (30) септември Каудис решава да направи засада на Митре Влаха и влиза в сражение с него край Ощима, като ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.[4]
Евтимиос Каудис дава нареждане на Георгиос Катехакис (капитан Рувас) да нападне село Зелениче, в което той извършва клане на българи на 13 ноември 1904 година. На 30 ноември 1904 година четите на Митре Влаха и Геро Ресенски нападат Каудис и Спирос Спиромилиос (капетан Буас) в Желево, но са отблъснати с помощта на аскер и гъркоманска милиция от Писодер[5].
През 1905 година негов четник е Павле Илиев, бъдещ андартски капитан. На 25 март 1905 година четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[6] На 5 април 1906 година в Бесвина четата на Каудис е разбита и той се изтегля от Македония.
Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. През 1929 година е основател на асоциацията на македономахите (андартите) „Павлос Мелас“. В периода след Втората световна война пише спомените си в Гърция, където и умира през 1956 година[7]. Негов племенник и четник в четата му е Константинос Тарантулис.[8]
В 1976 година в Солун е издигнат негов бюст, дело на скулптора Евтимиос Калеврас (1929 - 2011).[9]
Допълнителна литература редактиране
- Ευθύμιος Καούδης, Απομνημονεύματα (1903 – 1907), επιμέλεια Άγγελος Χοτζίδης, Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996
Бележки редактиране
- ↑ Ευθύμιος Καούδης
- ↑ Κακουδάκης, Ιωάννης, „Η ΣΥΜΒΟΛΗ ΚΑΙ ΟΙ ΘΥΣΙΕΣ ΤΩΝ ΚΡΗΤΙΚΩΝ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ“, архив на оригинала от 12 май 2008, https://web.archive.org/web/20080512041657/http://www.panmacedonian.info/macedonian_fighters.htm, посетен на 13 юли 2010
- ↑ Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРТСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45-60 с[неработеща препратка]
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51-52.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
- ↑ „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
- ↑ Кратка биография на Евтимиос Каудис, взета от сайта www.imma.edu.gr на 13.07.10 г., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223083205/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/36.html, посетен на 13 юли 2010
- ↑ ΚΑΨΟΔΑΣΟΣ, www.e-sfakia.gr
- ↑ Επισκευή και επανατοποθέτηση προτομών Μακεδονομάχων στο κέντρο της Θεσσαλονίκης // Αντίβαρο, 2018-11-28. Посетен на 22 май 2022 г. (на гръцки)