Едикт от Амбоаз

Едиктът от Амбоаз (на френски: Édit d'Amboise) е законов акт на френското правителство, с който се слага край на първата от Религиозните войни във Франция. Той е първият от „едиктите на помиряването“ – жест на толерантност към миноритарната протестантска вяра във Франция.

Замъкът Амбоаз, на брега на Лоара, където е подписан едиктът.

Съдържание на едикта

Подписан е на 19 март 1563 г. (по други данни на 18 март) от регетнката Катерина Медичи и един от лидерите на хугенотската партия – принц Луи І дьо Конде. Споразумението стъпва на Януарския едикт от 1562 г. (или едиктът от Сен Жермен) и потвърждава известна свобода на протестантско изповедание: техни проповеди могат да се организират във всеки град, който към дадения момент е под хугенотски контрол; също и в един град на всеки баяж (община) в страната и в именията на хугенотските аристократи. Само Париж остава изключение – там всякаква хугенотска активност е незаконна. Важен елемент е правото на всеки поданик лично да определи принадлежността си към католическата или протестантската вяра и да отслужва съответните проповеди в дома си, независимо от общите разпоредби за неговия град.

Едиктът ат Амбоаз се счита за отстъпление от Януарския едикт. Съгласно неговия текст в много протестантски църкви вече не може да се отслужват протестантски проповеди. Тези църкви биват разрушени от разочарованите протестанти (особено в Орлеан), вместо да бъдат отстъпени на католиците.

Последици

Едиктът не удовлетворява никоя от враждуващите групировки. Католиците също са гневни, защото са се надявали хугенотската ерес да бъде изкоренена. Особено крайна е позицията на парижани, които отказват да приемат обратно в града избягалите през войната хугеноти. Така едиктът не успява да постигне умиротворяване на страната и е последван от нови религиозни войни.