Език на тялото е вид невербална комуникация, при която се използва физическо поведение, за да се предаде информация. Това включва стойка на тялото, мимики, жестове, движение на очите, докосване и дистанциране.

Ситуация с лесни за разбирани знаци от езика на тялото – покана и срам

Съществува както при хората, така и при животните.[1] Психологът Албърт Мерабиън установява, че общото въздействие на едно послание 7% е словесно (само думи), 38% – вокално (височината на гласа, интонацията и други звукови характеристики) и 55% несловесно.

Жестови снопове редактиране

Терминът „жестови снопове“ се използва за пръв път от Алан Пийз в неговата книга „Езикът на тялото“.[1]

Той твърди, че знаците, които нашето тяло предава невербално идват на снопове и че най-голямата грешка за един новак в езика на тялото е да съди за някого само от един от неговите жестове.

Типичен жестов сноп при лъжата е:[1]

  1. докосване до носа или устата;
  2. намаляване на илюстраторските жестове;
  3. по-бързо или по-бавно говорене от обикновено (ако лъжата е готова или в момента се измисля);
  4. знаци, означаващи „не знам“ (казвайки „сигурен съм че...“, си повдигаш рамото или долната устна).

Всички тези знаци идват на снопове с поне още един от другите. Самостоятелно могат да съществуват знаците тип „не знам“.

Мимики редактиране

Един от най-известните експерти по език на тялото е д-р Пол Екман – той е един от основателите на тази наука.

Той и неговият колега Фризен провеждат тестове с аборигени от Нова Гвинея – хора от племето фори, които нямат контакт с външния свят. Екман и Фризен избрали произволно 200 възрастни и 130 деца измежду 11 000 аборигени, на които показвали три фотографии на лице на „бял човек“ в момент на различни емоции. Целта е да се определи дали тези експресии на лицето са универсални. Аборигените са разпознавали емоциите правилно. 92% от тях са открили чувството на радост, 85% – на гняв, 80% – на страх. Най-сложно се оказало чувството на учудване, което са определили само 68% от участниците. Сега тези емоции се наричат базови емоции като към първоначалните 6 е добавена и още една (ненавист): страх, щастие, гняв, отвращение, ненавист, тъга, изненада.

Оттогава насам тази наука се развива с бързи темпове. Вече на почти всички летища има обучени хора, които да разпознават нагласата на даден човек за извършването на дадено действие. Понякога емоциите могат да се комбинират.

Източници редактиране

  1. а б в Алън Пийз, Барбара Пийз. Най-новата книга за езика на тялото. Ciela, 2012. ISBN 9789542804147.