Еичи Негиши
Еичи Негиши (на японски: 根岸 英) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2010 г. заедно с Ричард Хек и Акира Сузуки за приноса им по паладиево катализираните реакции при органичния синтез.[1] Прекарва по-голямата част от кариерата си в университета Пърдю в САЩ.
| Еичи Негиши 根岸 英 | |
| японски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Токийски университет Пенсилвански университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Университет Пърдю Сиракузки университет Университет Хокайдо |
| Награди | Нобелова награда за химия (2010) |
| Семейство | |
| Съпруга | Сумире Сузуки |
| Деца | 2 |
| Еичи Негиши в Общомедия | |
Ранен живот и образование редактиране
Негиши е роден на 14 юли 1935 г. в Хсинкин (днес Чанчун), столицата на марионетната държава Манджоу-Го.[2] След като баща му, който работи на Южноманджурската железница, е преместен в Харбин през 1936 г., семейството остава там осем години.[3] През 1943 г. семейството се премества в Инчон, а година по-късно се установява в провинция Кьонги-до, днешен Сеул, докато Корея все още е окупирана от Японската империя. През ноември 1945 г., три месеца след края на Втората световна война, семейството се премества в Япония. Негиши завършва Токийския университет през 1958 г., а след това стажува в химичната компания Teijin. След това заминава да учи в САЩ, където получава докторската си степен от Пенсилванския университет през 1963 г.
Научна дейност редактиране
След като завършва докторантурата си, Негиши решава да стане академичен изследовател.[4] Макар да се надява да работи в японски университет, той не успява да намери свободна позиция в такъв.[5] През 1966 г. той напуска Teijin и заема постдокторантска позиция в университета Пърдю, работейки с бъдещия нобелов лауреат Хърбърт Браун. В периода 1969 – 1972 г. е лектор в университета..[6] През 1972 г. става асистент в Сиракузкия университет, където е повишен на доцент през 1979 г., преди да се завърне в университета Пърдю като професор същата година.[6]
Той открива процес (реакция на Негиши), чрез който се кондензират органични цинкови съединения и органични халиди в присъствието на паладиев или никелов катализатор, за да се получи продукт с C-C връзка. Именно за това си постижение е награден с Нобелова награда за химия през 2010 г.[7] Той не си издава патент за технологията, тъй като иска да улесни употребата на научните му постижения.[8] Съединението Zr(C5H5)2, получавано чрез редуциране на цирконоцен дихлорид, се нарича реагент на Негиши.
От 1997 г. е член на Японското химическо общество, от 2010 г. е носител на Нобелова награда за химия, от 2011 г. е член на Американската академия на изкуствата и науките, а от 2014 г. е чуждестранен сътрудник към Националната академия на науките на САЩ.
Източници редактиране
- ↑ Press release, Great art in a test tube, Royal Swedish Academy of Sciences.
- ↑ ノーベル化学賞に鈴木、根岸氏 // 琉球新報, 6 октомври 2010. Посетен на 6 октомври 2010.
- ↑ 私の履歴書）根岸英一（2） 1年早く就学 8歳まで満州で生活 遊びに熱中、冬はスケート // The Nikkei, 2 октомври 2012. Посетен на 30 август 2015.
- ↑ （私の履歴書）根岸英一（10） 帝人に復帰 大学で「優」連発、自信に 新製品阻まれ学会へ転進、日本経済新聞、2012年10月10日
- ↑ ノーベル化学賞：根岸さんうっすら涙「来るものが来た」 Архив на оригинала от 2012-07-19 в archive.today、毎日新聞（電子版）、2010年10月7日
- ↑ а б Negishi Ei-ichi // Encyclopædia Britannica, 24 април 2017. Посетен на 15 март 2018.
- ↑ ノーベル化学賞に鈴木名誉教授と根岸氏 // Sankei Shimbun, 6 октомври 2010. Посетен на 6 октомври 2010.
- ↑ 根岸・鈴木氏、特許取得せず…栄誉の道開く一因 // Yomiuri Shimbun, 7 октомври 2010. Посетен на 8 октомври 2010.