Екви (или Еквиколи, Еквикули – на латински: Aequi, Aequicoli, Aequiculi) е името на италийско племе, обитавало североизточната част на Лациум, още преди и по време на зараждането и първоначалната експанзия на Древния Рим.

Местоположение на еквите в централна Италия
Защото еките,[1] волските, ерниките и също аборигините,... всички те са съществували, когато за първи път е бил основан градът;..

[2]

История редактиране

Еквите заемат високите части на долините Анио, Толен и Химела. За пръв път са споменати от Ливий като древно племе, от което римляните заимстват церемониите по обявяването на война.[3]

За главния град на еквите се счита, че е превзет от римляните около 484 пр.н.е.[4] и после отново – около 90 години по-късно[5], но са подчинени изцяло едва в края на Втората самнитска война (326 пр.н.е. – 304 пр.н.е.),[6][7] когато изглежда получават ограничени избирателни права (Цицерон. Off. i. n, 35). Еквите водят няколко битки срещу римляните, измежду които е и битката при планината Алгид (458 пр.н.е.).

Език редактиране

Няма писмени свидетелства за езика на еквите преди завладяването им от римляните. Все пак, тъй като марсите, които живеят по на изток, през 3 век пр.н.е. говорят на диалект, доста близък до латинския език, както и херниките, техни съседи на югозапад, доста е вероятно и трите племена да принадлежат към латинската езикова група.

От наличието на буквата q на латински и от предполагаемата връзка между кратката и дългата форма на името им (дългото i изглежда свързва думата с местния падеж на aequum (равнина), така, че името им би се превело „жители на равнините“ – макар че през същия исторически период са живели предимно по хълмовете), еквите могат да бъдат причислени към така наречените „q“ или „p“ диалекти. Първият включва латинския език, който е запазил първоначалното q, докато от друга страна, втория включва диалекта на велетрите, наричан волски (волските са постоянен съюзник на еквите), в който, както и в диалекта на самнитите, първоначалното q е трансформирано в p. Няма явно доказателство дали q-то в латинската дума aequus представлява индоевропейското q, както е в латинското quis (умбро-волски: pis), или индоевропейското k + u, както е в equus (на умбрийски ekvo).

Производното прилагателно „еквийски“ (aequicus) също може по-скоро до ги причисли към волските, отколкото към сабините, но не е ясно дали това прилагателно се е използвало като действителен етноним.

Бележки редактиране

  1. Латинската ортография е Aequi
  2. Страбон. География. кн.5. Гл. 3.2.
  3. ((la)) ((ru)) Ливий. От основаването на града. кн.1, гл.32. 5
  4. Диодор xi. 40
  5. Диодор. xiv. 106
  6. Ливий ix. 45, fx. i
  7. Диодор. xx. 101
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aequi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​