Елена Дукина
Елена Дукина, още и Елена Ангелина (на гръцки: Ελένη Δουκαίνα, Ελένη Αγγελίνα) е епирска принцеса и кралица на Сицилия (1259 – 1266), втора съпруга на крал Манфред Сицилиански.
| Елена Дукина Ελένη Αγγελίνα Κομνηνή Δούκαινα | |
| кралица на Сицилия | |
| Родена |
1242 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 1259 – 1266 |
| Семейство | |
| Род | Комнини Дука |
| Баща | Михаил II Комнин |
| Майка | Теодора Петралифина |
| Братя/сестри | Анна Комнина Дукина Никифор I Комнин Йоан I Дука Димитър Дука Комнин Кутрулес |
| Съпруг | Манфред |
Произход редактиране
Родена е през 1242 година. Тя е дъщеря на епирския деспот Михаил II Комнин Дука (1205 – 1266/1268) и Теодора Петралифина (1225 – сл. 1270), дъщеря на севастократор Йоан Петралифа.[1] В историческите извори баща ѝ често се споменава като Михаил Ангел.
Елена е сестра на епирския деспот Никифор I Комнин Дука, Димитър Дука Комнин Кутрулис и на Йоан I Дука, деспот на Тесалия. Внучка е на Михаил I Комнин Дука, незаконен сина на севастократор Йоан Дука. Прадядо ѝ е син на Константин Ангел и Теодора Комнина, дъщеря на император Алексий I Комнин и на Ирина Дукина, чиято благородническа фамилия Йоан използва като своя.
Кралица на Сицилия редактиране
Елена Дукина е омъжена за сицилианския крал Манфред, като бракът им е сключен някъде между годината на смъртта на първата му съпруга Беатрис Савойска през 1257 г. и възкачването му на сицилианския престол на 10 август 1258 г.
От 1254 Манфред управлява Сицилия като регент на племенника си Конрадин.[2] През 1256 г. Никейската империя превзема град Дирахиум от Епирското деспотство, а през 1257 г. Манфред успява на свой ред да превземе града и околностите му[3]. Михаил II все още предявявал териториални претенции към града, но по това време се готвил да превземе Солун.[4] Поради това Михаил II предпочел да сключи съюз със Сицилия, която също имала да решава по-неотложни въпроси. Съюзът е договорен и скрепен с брак между Манфред Сицилиански и Елена. Зестрата на булката включвала град Дирахиум, заедно с прилежащите му околности, заедно с остров Корфу.[5]
Крал Манфред Сицилиански е убит в битката при Беневентум на 26 февруари 1266 г., сражавайки се срещу войските на Карл I Анжуйски, който успява да превземе Сицилия.[4] Карл Анжуйски заловил Елена Дукина и я хвърля през март 1266 г. заедно с прислугата ѝ в затвора в замъка „Ночера“.[6] Тя умира пет години по-късно по време на своето пленничество.[7] През 1271 г. Карл освобождава прислугата.[8]
Деца редактиране
Елена и Манфред имат пет деца:
- Беатрис Сицилианска (1258 – 1307), омъжена I. за Райнер Герадеска, II. за Манфредо IV († 1340), 1279 маркграф на Салуцо
- Фридрих Сицилиански (1259 – ок. 1312)
- Хайнрих Сицилиански (1260 – 1318) в затвор
- Енцо Сицилиански (1261 – 1301)
- Флорделис Сицилиански (1266 – 1297)
Бележки редактиране
- ↑ Polemis 1968, с. 94, no. 6 под линия.
- ↑ Nicol 1996, с. 12 – 13.
- ↑ Nicol 1996, с. 13; Nicol 1984, с. 6.
- ↑ а б Nicol 1996, с. 13.
- ↑ Nicol 1984, с. 6 – 7.
- ↑ Nicol 1996, с. 20.
- ↑ Nicol 1996, с. 21.
- ↑ Nicol 1996, с. 21 – 22.
Източници редактиране
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Fine, John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans. Ann Arbor: University of Michigan Press
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- Nicol, Donald M. (1984). The Despotate of Epiros 1267 - 1479. Cambridge: Cambridge University Press
- Nicol, Donald M. (1996). The Byzantine Lady:Ten Portraits, 1250 - 1500 (Canto edition). Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 9780521576239, https://books.google.com/books?id=PThFM3RS3h0C&hl
- Helena von Epirus, Mittelalter-genealogie
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helena Angelina Doukaina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |