Елизабет фон Вирнебург
Елизабет фон Вирнебург (на немски: Elisabeth von Virneburg; * ок. 1303, Вирнебург; † 14 септември 1343, Кьонигсфелден, Ааргау, Швейцария) е графиня от Вирнебург и чрез женитба херцогиня на Австрия.
| Елизабет фон Вирнебург Elisabeth von Virneburg | |
| херцогиня на Австрия | |
 | |
| Родена |
1303 г.
|
|---|---|
| Починала | 14 септември 1343 г.
|
| Погребана | Кьонигсфелден, Швейцария |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Рупрехт II фон Вирнебург |
| Съпруг | Хайнрих Хайнрих (1314) |
| Елизабет фон Вирнебург в Общомедия | |
Биография редактиране
Тя е дъщеря на граф Рупрехт II фон Вирнебург († 1304) и съпругата му Кунигунда фон Нойенар († 1329), дъщеря на граф Дитрих фон Нойенар († 1276) и Хедвиг фон Кесел († сл. 1276). Сестра е на граф Рупрехт III фон Вирнебург († 1352) и Хайнрих III фон Вирнебург († 1353), архиепископ, курфюрст на Майнц (1328/1337 – 1346/1353) и племенница на Хайнрих II фон Вирнебург, архиепископ на Кьолн (1304 – 1332).[1][2][3]
Елизабет фон Вирнебург се омъжва през октомври 1314 г. във Виена за херцог Хайнрих от Австрия (* 15 май 1299, † 3 февруари 1327), петият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) и на Елизабет Каринтийска, Горицко-Тиролска († 1313). Той е по-малък брат на геген-крал Фридрих Красивия и Агнеса, омъжена през 1296 г. за крал Андраш III от Унгария.[4] Бракът остава бездетен. Хайнрих умира на 28 години на 3 февруари 1327 г. Елизабет погребва съпруга си в гробницата на Хабсбургите в манастир Кьонигсфелден.
Елизабет живее още 16 години. Вероятно влиза в манастир Кьонигсфелден при Виндиш и умира там на ок. 42 години.[5] Тя е погребана в църквата на манастир Кьонигсфелден. През 1770 г. нейните останки тържествено са преместени първо в катедралата „Св. Блазиен“ в Шварцвалд, след закриването на манастира през 1806 г. в манастир Шпитал ам Пирн, Австрия, а през 1809 г. в манастирската църковна гробница в „Санкт Паул“ в Лаванттал в Каринтия.
Литература редактиране
- Martin Gerbert, Franz Kreutter: Feyerliche Uebersetzung der kayserlich-königlich-auch herzoglich-oesterreichischen höchsten Leichen aus ihren Grabstädten Basel und Königsfelden in der Schweiz nach dem fürstlichen Stift St. Blasien auf dem Schwarzwald den 14ten Wintermonats 1770., (Uffizin des Klosters St. Blasien), St. Blasien, 1770, 38 S. [2]
- Elisabeth von Virneburg. In: Brigitte Hamann: Die Habsburger, 1988, S. 83f.
- Wilhelm Iwanski: Geschichte der Grafen von Virneburg. Von ihren Anfängen bis auf Robert IV. (1383). Koblenz 1912, S. 45 – 51
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 143.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 148.
Източници редактиране
- ↑ Virneburg, fmg.ac
- ↑ Elizabeth von Virneburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Elisabeth (1) v. Virneburg, ww-person.com
- ↑ Habsburg 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Martin Gerbert, Franz Kreutter: Feyerliche Uebersetzung der kayserlich-königlich-auch herzoglich-oesterreichischen höchsten Leichen aus ihren Grabstädten Basel und Königsfelden in der Schweiz nach dem fürstlichen Stift St. Blasien auf dem Schwarzwald den 14ten Wintermonats 1770., (Uffizin des Klosters St. Blasien), St. Blasien, 1770, [1] S. 17
Външни препратки редактиране
- Eva Lacour: Die Geschichte der Grafschaft Virneburg in der frühen Neuzeit, archive.org, Eifel-Kultur