Елисавета Алексеевна

Елисавета Алексеевна
императрица на Русия
Родена	24 януари 1779 г. Карлсруе
Починала	16 май 1826 г. Бельов, Русия
Погребана	„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия
Религия	православие
Герб
Семейство
Род	Церинги
Баща	Карл Лудвиг фон Баден
Майка	Амалия фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри	Карл Лудвиг Фридрих фон Баден Вилхелмина от Баден Каролина Баденска Фридерика фон Баден Мария фон Баден
Съпруг	Александър I (Русия) (9 октомври 1793 (стар стил) – 19 ноември 1825 (стар стил))
Елисавета Алексеевна в Общомедия

Елисавета Алексеевна (на руски: Елизавета Алексеевна) е баденска принцеса и руска императрица, съпруга на император Александър I.

Принцеса Фон Баден

Елизавета Алексеевна. Портрет от детска възраст

Елисавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 година като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на германския принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза израства в топла семейна среда и силно се привързва към майка си, с която запазва близки отношения до смъртта си (майка ѝ я надживява).

Когато е на 12 години, животът на Луиза се променя. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга на внука си Александър I и вниманието ѝ се спира върху двете по-големи и неомъжени дъщери на принц Карл фон Баден. След като получава положителни отзиви за тях, Екатерина кани Луиза и по-малката ѝ сестра Фредерика в Русия. През 1792 година двете принцеси пристигат в Петербург.

Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза е очарована от Александър, който е висок и красив младеж. Първоначално Александър се стеснява пред бъдещата си съпруга, което е изтълкувано от Луиза като израз на пренебрежение. Скоро обаче двамата много се привързват един към друг и между тях се заражда истинска обич. Годежът на Александър и Луиза е обявен официално през 1793 година.

Принцесата научава руски език, приема православието и променя името си от Луиза Мари Августа на Елисавета Алексеевна, след което получава и титлата велика княгиня. Елизавета и Александър са венчани на 28 септември 1793 година. По онова време Елизавета е само 14-годишна, а Александър – на 15 години.

Велика руска княгиня

Омъжена твърде млада, Елисавета не е подготвена за новото си положение. Тя е връхлетяна от разкоша на руския двор и отвратена от интригите, сплитани със студена пресметливост в него. Младата княгиня е ужасена от разврата, който процъфтява навсякъде около нея в двора, в който похотта е приемана за забавление. Дори един от младите любовници на императрицата, княз Платон Зубов, се опитва да съблазни Елисавета Алексеевна.

Елисавета Алексеевна като велика княгиня

Великата княгиня започва да се чувства самотна и обзета от носталгия, особено след като сестра ѝ се завръща в Баден. Елисавета е изоставена в един чужд свят, в който никога не би могла да бъде себе си, дори когато е заобиколена от множество прислуга и компаньонки. Единствен източник на утеха тя намира в отношенията си с Александър.

Първата година от брака им е относително щастлива, но великата княгиня разочарова императрицата, която не доживява да види раждането на тъй желания мъжки наследник на Елисавета и Александър. Смъртта на Екатерина Велика през ноември 1796 година качва на руския престол свекъра на Елисавета Павел I. По негово време Елисавета страни от дворцовия живот, тъй като не харесва свекъра си и осъжда несправедливото му управление и невъздържания му характер.

Скоро започват да се проявяват и първите пукнатини в брака на Елисавета. Тя не намира удовлетворение на романтичната си природа в съпруга си, който я пренебрегва. Елисавета търси утешение другаде. Първоначално тя намира отдушник на самотата си в близко приятелство с графиня Головина. По-късно Елисавета започва интимна връзка с най-добрия приятел на съпруга си – енергичния и умен полски принц Адам Чарториски. Тяхната връзка продължава 3 години.

След 5 година бездетен брак на 29 май 1799 година Елисавета ражда момиче – великата княгиня Мария Александровна. В двора някои забелязват прилика между детето и полския принц. Император Павел I не пропуска възможност да изкаже изумлението си от факта, че двама руси и синеоки родители имат чернокосо дете. Елисавета Алексеевна скоро губи както Адам Чарторийски, който е пратен на дипломатическа мисия в чужбина, така и дъщеря си, която почива на 28 юли 1800 година.

Личността на Елисавета

Елисавета Алексеевна. Портрет от 1807 г. Художник Жан-Лоран Моние

Елисавета Алексеевна е с перфектно, овално лице с правилни и деликатни черти, големи сини очи и къдрави руси коси, които обикновено носи свободно разпуснати на раменете си. Гласът ѝ е мек и мелодичен. Тя е свенлива, очарователна, мила, благородна и щедра. Не ѝ липсва характер, но е тиха и затворена. С малко приятели, тя обича простотата и уединението.

Елисавета Алексеевна обича съпруга си и му оказва подкрепа в много лични и политически кризи. Александър обаче често я пренебрегва. Бракът им би бил хармоничен, ако не е емоционалното разстояние помежду им. И двамата имат извънбрачни връзки, поддържани с взаимно и мълчаливо съгласие.

Със скромното си поведение Елисавета не е популярна в руския двор, нито се ползва с обичта на семейството на съпруга си. Тя не успява да намери щастие в брака си и удовлетворение от положението си в Русия.

Руска императрица

Императрица Елисавета Алексеевна. Портрет от 1814 г.

Ексцентричността на Павел I довежда до заговор за детронирането му и издигане на Александър на руския трон. Елисавета Алексеевна е добре запозната с плана и в нощта на детронацията на Павел тя е до съпруга си, оказвайки му пълна подкрепа.

На 15 септември 1801 година, след убийството на император Павел I и възкачването на Александър I на руския престол, Елисавета е коронована за императрица на Русия.

След като Александър се възкачва на трона, Елисавета му помага да преодолее травмата от убийството на Павел и му обещава да служи предано на Русия. Като императрица Елисавета заема важно място в дворцовия живот и церемониала. Въпреки това най-високият женски ранг в империята е запазен за майката на Александър I Мария Фьодоровна.

Александър се отнася към Елисавета равнодушно. В официалните церемонии и пред обществеността той се държи мило с нея и прави усилие да се храни в компанията ѝ. Елизавета е твърде деликатна и кротка, за да контролира човек, неспокоен и раздразнителен, като съпруга ѝ. През 1803 година Александър започва дългогодишна любовна връзка с полската принцеса Мария Наришкина, която продължава повече от 15 години. Мария Наришкина постоянно афишира връзката си в двора чрез неудачния си маниер на обличане.

Елизавета Алексеевна намира утешение във връзката си с Адам Чарториски, който с позволението на Александър се завръща в Русия след детронацията на Павел. Връзката им приключва, след като Елисавета започва любовна афера с красивия щабскапитан Алексей Охотников.

Връзката между Алексей и Елисавета приключва трагично. Щабскапитанът почива през 1807 година след извършено покушение върху него. Много съвременници споделят, че убийството му е поръчано от Александър I или от великия княз Константин. Цялата кореспонденция между царицата и Алексей е унищожена от император Николай I след смъртта ѝ.

На 16 ноември 1806 година Елисавета ражда втората си дъщеря. Понася се мълвата, че новороденото не е дете на императора, а на Алексей Охотников. След трагичната му смърт Елисавета се чувства по-самотна от всякога и посвещава изцяло вниманието си на дъщеря си Елисавета. 15 месеца по-късно момиченцето умира, вероятно от инфекция, причинена от никнене на зъб.

Смъртта на второто им дете временно сближава Елисавета и Александър. И двамата губят надежда, че ще имат деца, въпреки че Елисавета няма още 30 години.

По време на Наполеоновите войни Елисавета е силна опора за политиката на съпруга си, докато самата тя изживява лична криза. След победата над Наполеон царицата се присъединява към съпруга си и другите короновани глави на Виенския конгрес (1814). Там тя отново се събира със стария си обожател – Адам Чарторийски. Той все още е влюбен в нея и ѝ прощава изневярата с Алексей Охотников. Този път връзката им бързо се изчерпва.

Достигнала 40 г., красотата на Елисавета започва да увяхва и тя изоставя всичките си романтични връзки. Съпругът ѝ също изживява личностна промяна, което сближава императора и императрицата повече от всякога. През 1819 г. Александър I, който се увлича по религиозния мистицизъм, прекратява връзката си с Мария Наришкина. Оттогава съпрузите започват да прекарват повече време заедно. Александър среща истинско съчувствие и подкрепа от страна на императрицата, когато умира любимата му незаконна дъщеря София.

Къщата в Таганрог, в която отсядат Александър и Елисавета

Към 1825 година здравето на Елисавета Алексеевна сериозно се разклаща. Лекарите ѝ препоръчват да почива при умерен климат, като я съветват да замине за Таганрог на брега на Азовско море. Поради липса на удобен дворец на 5 октомври императорската двойка е настанена в обширна къща в Таганрог. На 17 ноември 1825 година императорът се завръща в Таганрог от посещение в Крим с треска, която се оказва тиф. Александър умира на 1 декември 1825 година в обятията на Елисавета Алексеевна, която е поразена от скоротечната му кончина.

Здравето на овдовялата царица се оказва твърде крехко, за да измине в зимни условия пътя до Петербург за погребението на съпруга си. През май 1826 година Елисавета Алексеевна най-после поема към столицата, но се почувствала зле и кортежът ѝ се отбива в град Бельов, Тулска губерния, само няколко часа, преди да се види със свекърва си, която поема на юг, за да посрещне Елисавета. В ранните часове на 16 май 1826 година прислужницата отива да провери императрицата, но я намира мъртва в леглото ѝ. Причината за смъртта ѝ е сърдечен удар.

Елисавета Алексеевна е погребана в Петропавловския събор в Санкт Петербург.

Деца

Елисавета Алексеевна и Александър I имат 2 деца, които почиват в ранна възраст:

• Мария Александровна (1799 – 1800)
• Елисавета Александровна (1806 – 1808)

Генеалогия

Библиография

• Lincoln, W. Bruce, The Romanovs: Autocrats of All the Russias, Anchor, ISBN 0-385-27908-6.
• Bergamini, John, The Tragic Dynasty: A History of The Romanovs, Konecky&Konecky, ISBN 1-56852-160-X
• Troyat, Henri, Alexander of Russia, E.P Dutton, Inc, ISBN 0-525-24144-2
• Troyat, Henri, Catherine the Great, Plume, ISBN 0-452-01120-5

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elizabeth Alexeievna (Louise of Baden) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​