Елия Зенона
Елия Зенона (на латински: Aelia Zenonis; † 476/477) е византийска императрица, съпруга на император Флавий Василиск.
| Елия Зенона | |
| византийска императрица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Религия | Християни |
| Семейство | |
| Род | Тракийска династия |
| Съпруг | Флавий Василиск |
| Деца | Марк |
| Елия Зенона в Общомедия | |
Произход и брак редактиране
Произходът на Елия Зенона не е известен. Тя се омъжва за Флавий Василиск, брат на императрица Елия Верина, съпругата на император Лъв I (457 – 474). Елия Зенона и Флавий Василиск имат един син – Марк.
Императрица редактиране
Василиск успява да се добере до властта през 475 г., възползвайки се от непопулярността на император Зенон, „варварския“ приемник на Лъв I, и от организирания от Елия Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. На 9 януари 475 г. Василиск е обявен за император, а Елия Зенона е обявена за негова Августа. Скоро след това синът на Елия Зенона е обявен за цезар, а по-късно и за Август, т.е за съимператор на Василиск. В чест на Елия Зенона е отсечена нова емисия от златни и бронзови монети.[1]
Елия Зенона и съпругът ѝ активно подкрепят монофизитите противно на масово възприетата Халкедонска вяра и оттеглят държавната подкрепа за официалната църква.
Един пасаж от лексикона Свидас се споменава, че Елия Зенона си намира любовник – един племенник на съпруга ѝ на име Армат. Благодарение на августата Армат успява да се издигне до най-високите длъжности в двора, получавайки титлата magister militum praesentialis и консулско звание през 476 г.
Детронация редактиране
Поради неспособното си управление Василиск бързо губи подкрепата на повечето си привърженици. Зенон, който продължил живота си на исаврийски вожд в своите родни владения, започва да набира сили за връщането си на власт. Василиск изпраща срещу него своя военачалник Ил, който обаче преминава на страната на Зенон, заедно с когото предприема поход към Константинопол. Срещу двамата Василиск изпраща всички налични войски начело с Армат, който да се противопостави на напредващата армия от исаври. Със съблазнителни обещания Зенон убеждава Армат да предаде господаря си.[2] Армат избегнал маршрута, по който Зенон напредва, и тръгва към Исаврия по друг път. Това предателство решава съдбата на Василиск.[3]
През август 476 Зенон обсажда Константинопол. Сенатът отваря градските порти на Исаврянина, позволявайки на сваления император да си възвърне трона. Василиск търси убежище в една църква, но е предаден. След като получава гаранции от Зенон за живота си и за безопасността на семейството си Василиск се предава и на своите преследвачи, а след това предава съпругата си и сина си.
По заповед на Зенон Василиск, Елия Зенона и Марк са изпратени в една крепост в Кападокия,[4] където са затворени в празна цистерна за вода, в която те умират от глад.[5][6]
Източници редактиране
- ↑ [1] Монетите носят надписа AVGGG, като трите 'G' са тримата Augusti. Вж Yonge Akerman, John. A Descriptive Catalogue of Rare and Unedited Roman Coins. Adamant Media Corporation, 2002, [1834]. ISBN 1-4021-9224-X. с. p. 383.
- ↑ Според Прокопий, Армат предал армията си на Зенон, при условие Зенон да назначи сина на Армат, Василиск, за Caesar, и да го обяви за наследник на трона след неговата смърт. След като Зенон си възвърнал империята, той изпълнил обещанието си към Армат, като провъзгласил сина му, Василиск, за Caesar, но не много след това той го свалил от длъжност и убил Армат.
- ↑ Bury, John Bagnall. XII.1 The Usurpation of Basiliscus (A.D. 475 476) // History of the Later Roman Empire. Dover Books, 1958, [1923]. с. pp. 389 – 395. Посетен на 23 август 2006.
- ↑ Елтън споменава, че името на крепостта е Limnae, докато Смит говори за Cucusus, а Евагрий Схоластик казва, че е Acusus.
- ↑ Elton, Hugh. Flavius Basiliscus (AD 475 – 476) // De Imperatoribus Romanis. 1998-06-10. Посетен на 23 август 2006.
- ↑ Прокопий.