Елпида (Пида) Ставре Караманди[1] с псевдоними Бисера и Нада[2] е комунистическа партизанка, народен герой на Югославия.[3]

Елпида Караманди
комунистическа партизанка
Родена
Починала
3 май 1942 г. (22 г.)
ПартияЮгославска комунистическа партия (юни 1941 г.)
Елпида Караманди в Общомедия

Биография редактиране

 
Гробът на Караманди в Битоля

Караманди е родена във влашко семейство в Лерин, Гърция, през 1920 година. Майка ѝ се жени втори път и се мести в Битоля, Сърбия. Елпида Караманди завършва гимназия в Битоля, където е повлияна от комунистически идеи. През есента на 1939 година започва да учи в Белград, а на следващата година става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия. В 1941 година става член на Комунистическата партия на Югославия.

При освобождението на Вардарска Македония през 1941 година е активна участничка в българската обществена дейност в града. Включва се в дейността на българското читалище „Дамян Груев“ и е негова съоснователка и съветничка на ръководството.[4]

След разгрома на Кралство Югославия през 1941 година, Караманди се включва в организирането на комунистическата съпротива. Арестувана е от българската полиция, но е освободена и минава в нелегалност. През януари 1942 година става член на Македонския комитет на СКМЮ. През април 1942 влиза в току-що сформирания Битолски партизански отряд „Пелистер“. На 3 май отрядът е заобиколен от български части в планината Баба край село Орехово и Караманди е ранена и умира в плен.[3]

Обявена е за народен герой на 6 октомври 1951 година.[3]

Бележки редактиране

  1. Загинати во Народноослободителната и Антифашистичка војна на Македонија од 1941 до 1945 година, стр 1, архив на оригинала от 25 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131225120106/http://it.scribd.com/doc/41661459/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D0%BE-%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D1%98%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%BE%D0%B4-1941-%D0%B4%D0%BE-1945-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0, посетен на 15 февруари 2021 
  2. Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија - Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 52-53. Посетен на 23 декември 2013 г.
  3. а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 88.
  4. Райчевски, Стоян. Из историята на читалищното дело в Битоля // Библиотека XXVI (LXV) (2). София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2019. с. 79.