Еманюел Шарпантие
Еманюел Мари Шарпантие (на френски: Emmanuelle Marie Charpentier) е френска изследователка по микробиология, генетика и биохимия.[1] От 2015 г. е директор на Института Макс Планк за инфекциозна биология в Берлин. През 2020 г. получава Нобелова награда за химия заедно с Дженифър Даудна за разработването на метод за геномно редактиране.[2][3][4]
| Еманюел Шарпантие Emmanuelle Charpentier | |
 | |
| Родена |
11 декември 1968 г.
|
|---|---|
| Учила в | Университет „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“ Институт „Пастьор“ |
| Научна дейност | |
| Област | микробиология, генетика, биохимия |
| Работила в | Хумболтов университет на Берлин Университет Умео |
| Награди | Нобелова награда за химия (2020) |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.emmanuelle-charpentier-pr.org |
| Еманюел Шарпантие в Общомедия | |
Биография редактиране
Шарпантие е родена на 11 декември 1968 г. в Жювизи сюр Орж, Франция. Изучава биохимия, микробиология и генетика в университета „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“ в Париж.[5] От 1992 до 1995 г. е аспирант в института „Пастьор“, където завършва докторантура. Дисертацията ѝ включва изследване на молекулярните механизми, участващи в антибиотичната резистентност.[6]
Научна дейност редактиране
Еманюел Шарпантие работи като асистент в университета „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“ от 1993 до 1995 г. и като сътрудник на института „Пастьор“ от 1995 до 1996 г. Мести се в САЩ, където е сътрудник към Рокфелеровия университет до 1997 г. По това време работи в лабораторията на микробиоложката Илейн Туоманен, където спомага за демонстрирането на това как патогена Streptococcus pneumoniae развива резистентност към ванкомицин.[7] След това Шарпантие става асистент в медицинския център на Нюйоркския университет от 1997 до 1999 г. По това време публикува труд, в който изследва регулирането на растежа на космите при мишки.[8]
След пет години в САЩ, Шарпантие се завръща в Европа и оглавява лаборатория като гост преподавател в Института по микробиология и генетика към Виенския университет, от 2002 до 2004 г. През 2004 г. Шарпантие публика откритието си на РНК молекула, участваща в регулирането на синтеза на Streptococcus pyogenes.[9] От 2004 до 2006 г. е началник на лаборатория и асистент в Департамента по микробиология и имунобиология. През 2006 г. става доцент по микробиология и е хабилитирана в Центъра по молекулярна биология. В периода 2006 – 2009 г. е началник на лаборатория и доцент в лабораториите Макс Перуц.[5]
Шарпантие се мести в Швеция, където оглавява лаборатория и е доцент в университета Умео. Там тя ръководи научен екип от 2008 до 2013 г. и е гост-професор от 2014 до 2017 г.[10] След това се премества в Германия, където е назначена за ръководител на департамент и професор в Центъра Хелмхолц за инфекциозни изследвания[11] в Брауншвайг.
През 2015 г. приема предложение от дружеството Макс Планк да стане научен член и директор на Института по инфекциозна биология в Берлин. От 2016 г. е почетен професор към Хумболтовия университет на Берлин. Същата година е приета за член на Кралската шведска академия на науките.[12] През 2020 г. получава Нобелова награда за химия заедно с Дженифър Даудна за разработването на метод за геномно редактиране.[2]
Източници редактиране
- ↑ Abbott, Alison. The quiet revolutionary: How the co-discovery of CRISPR explosively changed Emmanuelle Charpentier's life // Nature 532 (7600). 2016. DOI:10.1038/532432a. с. 432 – 434.
- ↑ а б Press release: The Nobel Prize in Chemistry 2020 // Nobel Foundation. Посетен на 7 октомври 2020.
- ↑ Nobel Prize in Chemistry Awarded to 2 Scientists for Work on Genome Editing – Emmanuelle Charpentier and Jennifer A. Doudna developed the Crispr tool, which can alter the DNA of animals, plants and microorganisms with high precision. // The New York Times. 7 октомври 2020. Посетен на 7 октомври 2020.
- ↑ Two female CRISPR scientists make history, winning Nobel in chemistry // 7 октомври 2020. Посетен на 12 октомври 2020.
- ↑ а б Charpentier, Emmanuelle – Vita // Max Planck Society. Посетен на 3 май 2017.
- ↑ Emmanuelle Charpentier // Посетен на 10 юни 2020.
- ↑ Novak, R. и др. Emergence of vancomycin tolerance in Streptococcus pneumoniae // Nature 399 (6736). 1999. DOI:10.1038/21202. с. 590 – 593.
- ↑ Charpentier, Emmanuelle и др. Plakoglobin Suppresses Epithelial Proliferation and Hair Growth in Vivo // Journal of Cell Biology 149 (2). 17 април 2000. DOI:10.1083/jcb.149.2.503. с. 503 – 520.
- ↑ Mangold, Monika и др. Synthesis of group A streptococcal virulence factors is controlled by a regulatory RNA molecule // Molecular Microbiology 53 (5). 2004. DOI:10.1111/j.1365-2958.2004.04222.x. с. 1515 – 1527.
- ↑ Research Groups // Посетен на 10 октомври 2020.
- ↑ Home
- ↑ Kungl. Vetenskapsakademien // Посетен на 12 януари 2018.