Емден (кораб)
- Тази статия е за корабите, носили името „Емден“. За едноименния град вижте Емден.
В германския военноморски флот са построени 5 кораба с името „Емден“.
В началото на 20 век в Германската империя започва реализацията на грандиозна програма за изграждане на ВМС, които в бъдеща война за преразпределението на света да могат да се преборят с могъщия британски флот.
„Емден I“ редактиране
В рамките на тази програма през 1908 г. е спуснат на вода бронепалубният крайцер „Емден“ с водоизместимост 3650 тона. Крайцерът е включен в състава на германската Източноазиатска ескадра и е базиран в тогавашната германска колония Циндао в Китай. През 1910 г. корабът участва в потушаването на въстание на туземците в германската колония на остров Понапе. Когато през август 1914 г. започва Първата световна война, „Емден“ е отделен от Източноазиатската ескадра, която под командването на адмирал граф Шпее потегля за Германия, но е унищожена от британски бойни кораби край Фолклендските острови. „Емден“, под командването на капитан II ранг фон Мюлер, извършва самостоятелен рейд в Индийския океан, при което успява да плени и унищожи общо 22 търговски кораба. Обстрелва и нанася големи поражения на пристанищата Мадрас и Пенанг, но дните му са преброени.
На 9 ноември 1914 г. „Емден“ спира край островите Кийлинг (Кокосови острови) и част от екипажа му слиза на брега, за да разруши британската радио и телеграфна станция. Точно тогава обаче го открива и напада британско-австралийският крайцер „Сидни“. Шансовете на „Емден“ в сражението са много малки. Неговите 105 mm снаряди не могат да пробият бронята на значително по-силния противник, а 152 mm снаряди на „Сидни“ скоро помитат предната му мачта, една от димовите тръби и оръдията му замлъкват едно след друго. Накрая „Емден“ засяда върху кораловите рифове, където останките му стърчат до към 1950 г. Част от екипажа, който е на острова, овладява шхуната „Айша“, отплава с нея и през Червено море успява да достигне турско-германските позиции в Близкия изток. Германската преса се надпреварва да възхвалява подвизите на „Емден“, героизма на екипажа му и призовава за поддържане на духа на „Емден“.
„Емден II“ редактиране
Вторият лек крайцер, наречен на град Емден, е включен в състава на флота през 1915 г. Тъй като след сражението при Скагеррак (Ютланд) германският флот избягва всякакви срещи с британските военни кораби, той реално не участва във военните действия, с изключение на една операция в Балтийско море. След капитулацията на Германия през ноември 1918 г. всички оцелели германски военни кораби са интернирани в британската база Скапа Флоу. Там германският адмирал фон Ройтер избира за флагмански кораб „Емден II“. На 21 юни 1919 г. по команда на адмирала германските кораби се самопотопяват. По-късно „Емден II“ е изваден и предаден на френските ВМС. Бракуват го след експерименти с взривни устройства през 1922 г.
„Емден III“ редактиране
През 1921 г. парламентът на Ваймарската република взема решение да бъде построен нов лек крайцер. През октомври 1925 г. „Емден III“ е включен в състава на тогавашната „райхсмарине“. Предвижда се корабът да служи за обучение на младото поколение флотски офицери и за издигането на авторитета на Германия по света. На 14 ноември 1926 г. крайцерът потегля на първото си околосветско плаване, което трае година и половина. При едно от следващите плавания „Емден III“ посещава и българското пристанище Варна.
На 9 април 1940 г. започва операцията „Везерюбунг“ – нахлуването на германските войски в Дания и Норвегия. „Емден III“ участва в отряда, който завладява норвежката столица Осло. Корабът почти „доживява“ края на войната незасегнат, но през април 1945 г. е тежко повреден от самолетни бомби в пристанището на Кил. През 1948 г. останките му са нарязани и предадени за претопяване.
„Емден IV“ редактиране
Първите построени след Втората световна война модерни кораби за западногерманските ВМС са фрегатите от клас „Кьолн“ (проект 120). За поддържане на традициите една от тях е наречена „Емден IV“ (F 221). Тя е спусната на вода през март 1959 г. и е включена в състава на флота през октомври 1961 г. Базирана е във Вилхелмсхафен в състава на Втора ескадра, която в случай на война трябва да охранява корабите на НАТО, преминаващи през Ламанша от нападения на съветски подводници. През 1983 г. фрегатата е продадена на турските ВМС и е преименувана „Гемлик“.
„Емден V“ редактиране
Мястото ѝ в германските ВМС е заето от ракетната фрегата F 210 „Емден V“ (проект 122). За поддържане на традициите на носа ѝ (както при едноименните предишни кораби „Емден“) е монтиран голям Железен кръст за храброст. Този кораб е един от осемте от клас „Бремен“, построени между 1979 и 1984 г. Той е с пълнa водоизместимост 3800 тона, дължина 130 метра и развива скорост 30 възела. Въоръжението се състои от ПУ за осем ПКР „Харпун“ и 16 ЗУР „Сий спероу“, както и две ПУ за ЗУР RAM с 21 клетки, една 76 mm артилерийска установка, две 20 mm оръдия и четири 342 mm торпедни апарата. Носи два вертолета „Сий линкс“. Има екипаж 204 души. Базирана е във Вилхелмсхафен в състава на Четвърта ескадра.
В началото на демократичните промени в България „Емден V“, в състава на Атлантическия флот на НАТО, посети Варна и стана вторият германски кораб с това име, гостувал в българското пристанище.
Литература редактиране
- Стефан Семерджиев: Пет пъти „Емден“. Клуб Океан, юли 2000, с.33 – 34.