Емпириокритицизъм
Емпириокритицизмът е монистична философия, добила популярност в края на XIX век, която се свързва с имената на Мах[1] и Авенариус.[2] За марксистко-ленинската идеология тя играе ролята на отрицателен пример и е известна преди всичко от заглавието на полемичната работа Материализъм и емпириокритицизъм, която Ленин публикува през 1909 г.[3] Възгледът, че всеки монизъм се определя или като материализъм, или като идеализъм, е оспорван с примера на философи, определяни като неутрални монисти; за такива преди емпириокритиците се сочат Спиноза и Хюм, а по-късно — Уилям Джеймс и Бертран Ръсел.[4].
Етимологически погледнато, названието „емпириокритицизъм“ е съставено от две гръцки думи: „опит“ („емпирия“) и „критика“, комбинирани в немското название Empiriokritizismus, което е използвано във връзка с трудовете на Авенариус.[5]
Бележки редактиране
- ↑ Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Мах“ с.162 – 3
- ↑ Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Авенариус“ с.11 – 3
- ↑ Ленин, В. И., Материализъм и емпириокритицизъм. Критически бележки за една реакционна философия, София: Издателство на БКП, 1971
- ↑ Banks E.,The Realistic Empiricism of Mach, James, and Russell. Neutral Monism Reconceived, Ohio: Wright State University, 2016
- ↑ Ewald O., Richard Avenarius als Begründer des Empirokritizismus. Eine erkenntnistheoretische Untersuchung über das Verhältnis von Wert und Wirklichkeit, Berlin, Verlag Hofmann, 1905.