Енрике II Наварски или Анри д'Албре (на френски: Henri II de Navarre, Henri d ' Albret; на испански: Enrique II de Navarra; * 18 април 1503, Сангуеза; † 25 май 1555, Ажетмо) e крал на Навара от 1517 г. от династията Албре.

Енрике II
Крал на Навара
Роден
Починал
25 май 1555 г. (52 г.)
ПогребанФранция
Управление
Период1517 – 1555
ПредшественикЕкатерина дьо Фоа
НаследникЖана III Наварска
Герб
Семейство
МайкаЕкатерина дьо Фоа
СъпругаМаргарита Наварска (24 януари 1527)
ДецаЖана III Наварска
Енрике II в Общомедия

Произход редактиране

Енрике е син на крал Жан III д'Албре и кралица Катерина дьо Фоа.

Крал на Навара (1517 – 1555) редактиране

След смъртта на баща си през 1516 г. той наследява неговите лични владения – Графство Перигор и Виконтство Лимож.

След смъртта на майка си през 1517 г. Енрике, под името Енрике II, става крал на Навара, а и наследява графства Фоа и Бигор, както и Виконтство Беарн. Всъщност кралят на Арагон Фернандо II още през 1512 г. завзема по-голямата част от Навара и я присъединява към Арагон. Реално през управлението си Енрике управлява само Долна Навара. Освен това след смъртта на дядо си Ален Велики Енрике наследява родовата Сеньория Албре. През 1521 г. Енрике се опитва чрез военни действия да си върне отнетата му част от Навара, но безрезултатно.[1]

Енрике продължава политиката на баща си за сближаване с Френското кралство. През 1523 г. се сближава с крал Франсоа I. Той участва в армията на Франсоа в битката при Павия през 1525 г. срещу император Карл V, при която попада заедно с Франсоа в плен. Въпреки това същата година Енрике бяга от плен, което намалява престижа му.

През 1527 г. се жени за сестрата на Франсоа I, Маргарита, донесла му като зестра областта Арманяк. Дворът на съпругата му в града Нерак се превръща в един от центровете на литературата, науката и изкуството в Западна Европа. През 1548 г. Енрике дава своята единствена дъщеря и наследница Жана за съпруга на херцог Антоан дьо Бурбон.

През 1550 г. Сеньория Албре получава статут на херцогство.

Енрике умира на 25 май 1555 г. по време на своето поклонение до гроба на свети Жирон в гасконския Ажетмо и е погребан в родовата крипта на кралете на Навара в катедралата на Лескар. Всичките му владения наследява дъщеря му Жана.

 
Надгробна плоча в катедралата в Лескар

Брак и деца редактиране

24 януари 1527 за Маргарита Ангулемска (* 11 април 1492, † 21 декември 1549), дъщеря на Шарл Орлеански-Ангулем, граф на Ангулем, и Луиза Савойска.[2] Те имат децата:

Източници редактиране

  1. J. N. Hillgarth (2000), The Mirror of Spain, 1500 – 1700: The Formation of a Myth (Ann Arbor: University of Michigan), 238.
  2. Patricia Francis Cholakian and Rouben Charles Cholakian, Marguerite de Navarre: Mother of the Renaissance, (Columbia University Press, 2006)